Хоро разтърси центъра на Дупница в чест на 145 години свобода!
VIP Media Press 
Майор Орлински с руски воини и дупничани извиха кръшно хоро в центъра на Дупница в чест на годишнината от освобождението на града. За поредна година дупничани бяха сюрпризирани с ефектна възстановка на паметните събития от мразовитите първи дни на януари 1878 г.
Шествие потегли от Рибарника към центъра, следвайки стъпките на освободителите по ул. „Орлинска“. С развети знамена, пременени в носии и военни униформи, участниците във възстановката прекосиха града. Танцьори от състава на Войн Войнов и Дилиана Диканска участваха в събитието. В ролята на майор Орлински влезе 24- годишният Ивайло Йорданов. „За втори път участвам, за мен това е чест и удоволствие.“, сподели той, след като показа завидни умения на хорото, което поведе, веейки трибагреника.
Част от шествието бяха кметът Методи Чимев и зам.- кметът Крум Милев. Двамата положиха венец в памет на опълченците и освободителите край Дома на техниката. Цветя бяха поднесени и от името на Общински съвет Дупница, благодарност с цвете изразиха и граждани. Подробности за паметните събития от преди 145 години припомни председателят на читалището в село Самораново Емил Севдин, подчертавайки ключовата роля на местните първенци.
Той подчерта, че свободата на Дупница идва благодарение на тяхната находчивост. Подплашени от случайна войнишка тръба, турските войски бягат, решавайки, че руснаците настъпват. Възползвайки се от това, дупничани изпращат съобщение до руското командване за бягството на турците. Благодарение на този акт майор Орлински повежда Четвърти ескадрон на Четвърти Мариуполски хусарски, който влиза в Дупница, за да възвести официално свободата.
Нещо повече, този акт на далновидност на дупничани се оказва безценен, защото оставя Дупница в пределите на България, разпокъсана малко по- късно от Берлинския договор. „Благодарение на решителността и своевременната намеса на даскал Христо Димитров, монах дядо Никифор, йеромонах Хаджигаврил, Захари Аргиров, Величко Хаджиангелов, Васил Мазников, Димитър Чуков, Димитър Бисеров с 34 години по- рано добиваме свободата си в сравнение с останалите южни части на страната.“, подчерта Севдин.
„Месец декември, студ и мраз е сковал земята, но той е нищо, в сравнение със скованите сърца и примрелите души, стоящи пред прага на неизвестността. Безчинствата и мародерствата, на които са подложени българите, са безчет и се множат под натиска на прииждащите турци, бягащи от настъпващите войски. Руското командване обаче съсредоточава силите си в Югоизточна посока, само отделни части на Четвърти хусарски полк се установяват на територията на Диканите. Изходът от войната още не е ясен и турската армия укрепва позициите си в града. Страхът витае във въздуха, плъзнали са слухове, че се готви изтребление на местните, които може и да са били верни.
Но сигнал от войнишка тръба, ориентиращ заблуден войн, е отчетен от турците като сигнал за руско настъпление. Това кара турското командван да предприеме изтегляне на войските. На 26 срещу 27 декември турците се изтеглят от Дупница, а дупничани се изпълват с надежда. Първенците на града учредяват градски комитет, който установява реда, докато дойде официалната власт. Междувременно, пращат пратеничество до руснаците в Диканите, за да уведомят, че турците са се изтеглили. На 28, в пълна конфиденциалност съобщението е предадено на началника на военна част, който го изпраща до щаба на Висшето командване в София.
След 3- дневно чакане, на 30 декември, първенците получават чаканото известие за идването на руските войски. Според спомените на очевидци населението преживява с тревожност този период и с трепет и всенародна еуфория дочаква освободителите. Именно решителната намеса на дупничани от гражданския комитет е причината да се даде заповедта на ескадрона на майор Орлински да влезе в нашия град. От друга страна, идването на руските войски преди сключването на примирието е необходимото основание при разкъсването на територията на България след Берлинския конгрес Дупница да остане в пределите на родината.
На 2 януари, по стар стил, дупничани и жителите на околията стигат до мечтаната свобода, годишнина която отбелязваме днес. Да благодарим на руския войник, на храбрия опълченец, на далновидния градски първенец за държавническото мислене, на очевидеца, чието перо е увековечило това славно време и на обикновения човек, устоял и преживял тези трудности. Лесно ни е на нас, родени сме свободни и се възползваме от всички блага, които произлизат от това. Трудно може да се представим живота на поробения българин.“, заяви от микрофона Севдин.
Въпреки благодарностите към руските освободители, в шествието не се развя нито едно руско или украинско знаме.
Обърквация в движението настъпи пък в района на Наковия мост заради шествието. От полицията бяха спрели трафика край Наковия мост по ул. „Цар Освободите“, но възстановката мина по „Николаевска“. Младежите вече вееха знамена, нетърпеливи посрещачи ги чакаха на Развесена върба, а полицията пренасочваше автомобилите, за да не пречат на празника.
About Post Author
