Ангел Джамбазки: НЕ на поредния опит за налагане на еднополовите бракове!

По време на обсъждането на проучването на тема „Трансгранично правно признаване на родителството в ЕС“ в Комисията по петиции заявих ясно и категорично, че НЕ ПРИЕМАМ прокарването на политики през задната врата и в противоречие с договорите за ЕС.

Нашият съюз е Съюз на суверенни държави със съответните компетенции в областта на правото.

Направеното предложение за Регламент относно създаването на Европейско удостоверение за родителство или произход, както е записано в официалния превод на български, обръща специално внимание на факта, че не следва да окаже влияние върху признаването на еднополовите бракове, макар че текстът тласка към действия точно в тази посока.

Няма как да не направи и впечатление изборът на правен инструмент, който Комисията е направила – регламент, което е поредното доказателство, за нежеланието да се даде свобода на страните членки в сферата на семейното право.

Другият въпрос, който си задавам, е защо не се направи ревизия на вече съществуващия Регламент 2016/1191, по който бях докладчик в сянка през изминалия мандат и чиято цел е да се опростят изискванията за представяне на някои официални документи в ЕС. С въпросния регламент се урежда премахването на изискването за легализация или подобна друга формална процедура на някои официални документи, издадени от органите на държава-член, които трябва да бъдат представени пред органите на друга страна – също член на Съюза. Сред тези официални документи е и актът за раждане, който по своята същност удостоверява произхода на дадено лице и кои са неговите законни родители.

 Друга тема, която е засегната във въпросното проучване, делото C‑490/20 В.М.А. срещу Столична община, район Панчарево и призива Европейската комисия да се започне действие за принудително изпълнение по член 258 ДФЕС срещу България за неизпълнение на решението на Съда на ЕС и на задълженията си съгласно европейското законодателство. Прави се дори препоръката да се провери дали останалите 26 страни спазват и прилагат съдебното решение, и ако не да бъдат инициирани такива действия за принудително изпълнение и срещу тях.

Конституцията на Република България в своя разпоредба, а именно тази на чл. 46 ал. 1, гласи, че „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена“, подобно на тези в други европейски страни, не допуска осиновяването на деца от еднополови двойки. Това е потвърдено и от Конституционния съд, който е един от най-висшите правораздавателни органи в страната, пряко натоварен с тълкуването на Конституцията. Родителството се свързва с баща-МЪЖ и майка-ЖЕНА, а половата идентичност с биологичния пол.

Приемането на подобно противоречиво законодателство засилва антиевропейските нагласи и създава впечатление за един друг строй, когато свободата и суверенитета на държавите не съществуваха. Ще продължавам да защитавам принципите на правото, на националната си идентичност и на традициите, като се противопоставям на този неолиберален болшевишки диктат.