Иконописецът Наталия Янакиева: Нямам почивни дни. Не спирам да работя. Рисуването на икона ми дава умиротворяване!
Методи Байрактарски 
Представете се на нашите читатели…
– Родена съм в Разлог, но откак се помня от 3 годишна възраст живея в Благоевград. Завършила съм учителски институт по рисуване и трудово в Дупница, а после ЮЗУ „Неофит Рилски“ предучилищна и начална училищна педагогика. 1992 г. се дипломирах. С рисуване освен в това училище в Дупница повече не съм се занимавала. Бях две три години учител по рисуване, а след това майчинство и дотам с учителската професия.
Интереса към рисуването откога започва?
– От дете рисувам по кръжоци и детски конкурси по рисуване.
А иконите откога започвате да правите?
– От 2000 година. На шега, на майтап колега на майка ми – художник постоянно ми говореше да опитам икони. Реших да пробвам и от 2000 година това ми е работата.
Ваши икони има по целият свят…
– Да. Мога да кажа, че нямам в Австралия и Южна Америка. Хора, които пътуват по света поръчват или пращат. През интернет галерии имам икони купени от чужбина и изпратени.
Аз също притежавам ваша икона на Св. Мина рисувана върху камък, която ми е подарък от г-ж Здравка Чимева…
– Радвам се, че цените красивите икони.
С какво чувство започвате да се рисувате икона?
– Аз винаги оставам насаме със себе си известно време, с мислите си. Тишина и спокойствие ми трябват, за да се пренастроя на други вълни. Минаваш в малко по-различен свят като правиш такива икони. Усещането и преживяването да правиш икона е различно, не е като да седнеш да рисуваш картина. Чувството е различно.
Как един творец се разделя с творбата си, има ли го момента на ревност?
– Има икони, които ти стават просто като дете. Хем се радваш, че си я продал, защото в крайна сметка за това работим, за да изкарваме някакви пари. От друга страна ти става гадно, че се разделяш с нещо, което ти е било много свидно. Когато правя икона, която предварително е поръчана, за нея зная, че не е моя и няма да остане при мен и предварително се настройвам. Иначе съм имала много случаи, в които просто ми е било свидно да се разделя.
Чувал съм, че гърците уважават страшно много иконите и дават луди пари за тях. Истина ли е?
– Чувала съм го това, но аз лично не съм продавала на грък икона. От България специално не купуват. Българи са взимали икони за Гърция. Българите в интерес на истината, колкото и да са бедни дават пари за икона. И то обикновеният българин, който заделя, събира и купува.
Изложби правили ли сте?
– Самостоятелни изложби не съм правила. Член съм на Българско иконографско Сдружение. Горе долу около 40 човека участваме в него от цяла България. От нашият регион само аз членувам в това сдружение. Участвала съм от 2013 г. във всички изложби, които са правени по България. В Австрия имаше изложба и там съм участвала. Сега подготвям неща за Германия. Следващата изложба е там за Великден. Това сдружение прави изложби по цяла България и аз участвам с него. Самостоятелни не съм правила, защото просто не ми остават налични икони, за да направя изложба.
Което пък е хубаво.
– От една страна е хубаво защото не се задържат пари, не се задържат икони. Но от друга страна аз от години искам да направя такава изложба, но все не ми остават творби непродадени и налични.
Колко време се прави една икона?
– Може и за 3-4 дена, но може и цял месец. Зависи каква е иконата. Ако е с резба по грунда, се правят специални резби, които отнемат доста време. Имам икони с полускъпоценни камъни, със сребърни обкови и за тях трябва време да се направят. Имам икони със студен емайл. За емайла също трябва време да изсъхне като се положи. Има и с полирано злато. Това отнема доста време. Може и цял месец да се работи една икона. Ако е по-малка и по-обикновена може и за 3-4 дена. Все пак си има и технологично време. Зависи от предпочитанията на клиента.
Може ли да кажете за миналата година колко бройки са нарисувани?
– Качествени икони правя средно по три-четири на месец. По принцип са много. Нямам почивни дни. Не спирам да работя. Рисуването на икона ми дава едно умиротворяване. Доставя удоволствие.
Как може да ви открие човек.
– Имам фейсбук страница. Там гледам да качвам снимки от иконите си.
Вашите икони са по-интересни от други, не са просто рисунка?
– Инкрустации правя на едни. Други са със сребърен обков. Най-различни начини използвам. Използвам студен емайл, който придава една такава тържественост на иконите.
Какво трябва да знае човек когато си купува икона. Има ли фалшиви икони?
– Някои наричат фалшиви икони тези, които са така наречени принтове. Различни принтове, които лепят на една дъска и слагат малко варак. Това е фалшива икона. Наскоро се нашумя за лепени по стените на църквите готови принтове, които не са рисувани. Това е фалшиво, защото могат да се извадят стотици копия, които нямат стойност. Веднъж някой я е нарисувал и после друг я принтира. Може и същият автор да си прави различни принтове на свои собствени икони. Това са така наречените декупажи. При мен са само рисувани икони.
Виждам на страницата ви и рисувани гърнета.
– Да. Правя. Отпред примерно рисувам Богородица, а отзад Исус Христос. Като се сложи това гърне на централно място от всички страни се виждат иконите. Върху кожа също съм рисувала икони. Естествена кожа опъната с пръчки. На камък също. На много места може да се рисува, но трябва да се внимава да не стане кич. Аз лично не харесвам разни декупажи върху стъклени бутилки. В общи линии се старая да рисувам върху естествени материали. Трябва да се внимава с температурите при съхранение на тези икони. Наскоро правих рисуване върху стъкло. Много е сложно. Всичко се прави в обратен ред и въобще не виждаш какво правиш.
Какво ще пожелаете на нашите читатели?
– На читателите на VIP Media Press, желая много здраве, благополучие и мир!
About Post Author
