8-ми ноември Архангеловден – Празникът на Св. Архангел Михаил
VIP Media Press 
На този ден имен ден празнуват: Ангел, Ангелина, Лина, Михаил, Михайлина, Михаела, Мила, Милена, Рангел, Рафаил, Гавраил, Гаврил, Серафим, Райко, Рая, Радко, Райна, Радослав, Рада, Радостин, Радивой, Емилия, Емил, Райка, Райчин, Рачо, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Милко, Милка, Михо, Геле, Ханка
Каква е историята на Св. Архангел Михаил?
Според православната църква св. Михаил е първият от седемте първенстващи ангели (архангели), стоящи винаги пред престола на Господ. Светецът символизира тържеството на доброто, светлината и справедливостта. В църковната иконография е изобразен с копие в ръка, тъпчещ с краката си дявола.
В народните вярвания съществува предание, че Рангел, както българите са прииначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и според българският фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта и е представян като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадник).
Въпреки тежката му задача, Светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада.
Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.
Официално празникът е започнал да се празнува в началото на IV век. Деветият месец от годината бил избран, за да се отпразнува тържеството на деветте ангелски чина. Фактът, че празнуваме празника през ноември, който е единадесетият месец, се обяснява с това, че по онова време църковната година започвала от март. Осмият ден пък се свързва с Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, наричан от Светите Отци “ден осми“. Освен с това, Архангеловден се свързва и с почитането на ангела-пазител, който според християнската вяра се дарява на човек при неговото кръщение и го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път.
Какво се прави на Архангеловден по традиция?
Според поверията и традициите на Архангеловден е един от най-големите поменални обреди в календара и е предшестван от Архангелова задушница (една от най – големите задушници през годината), която се отбелязва в първата събота преди празника. Според народните традиции и обичаи Архангеловден е свързан с организирането на семейни и родови служби, общоселски празници и събори. На много места в България се прави и курбан в чест на Архангел Михаил. Обикновено животното е мъжко (шиле или овен), главата и крайниците му се варят цели и се кадят с тамян, а кожата му винаги се дарява на църквата.
Какво се яде на Архангеловден?
На трапезата на Архангеловден има ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и, разбира се, обредни хлябове (Рангелово блюдо, Рангелов ляп, Параклис), чиято украса наподобява тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен.
Традицията повелява най-възрастният мъж в къщата да разчупи питата на кръст, да изрече думите, сипвайки вино:
„Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“
След това домакинята събира в шепите виното и го разпръсква из къщата за берекет, изричайки думите:
„Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“.
На някои места в България домакинята разкъсва хляба и дава парче на всеки, то трябва да се поеме с две ръце и да се изрече богослов. Също така, понякога се раздава жито, което отново всеки поема с две ръце – за да бъде изобилно – и нарича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.
About Post Author
