VIP Media Press 
Православната църква почита днес паметта на Свети великомъченик Мина – покровителят на семейството.
Името му означава „месечина, луна“. Известен Чудотворец, Свети Мина е покровител на сираците и бездомните. Смята се за патрон и покровител на всички народни лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път. Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здраве на децата си, за радост и благополучие на дома. Св. Мина бил войник в Египет.
За вярата след мъчения бил посечен с меч в 296 година при Диоклетиан и Максимиан. Той изповядвал християнската вяра и служил във войската, разположена в Котуанската област, под началството на военачалника Фирмилиан. По това време в Рим царували заедно двамата нечестиви царе Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.). Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите.
Според указа вярващите в Христа навсякъде били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения. Тогава блаженият Мина, като не желаел да гледа това бедствие и почитането на бездушните идоли, оставил воинското си звание и се оттеглил в планините, в пустинни места. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планините и пустините, поучавайки се в Божия Закон, с пост и молитва очиствайки душата си и служейки ден и нощ на Единия Истински Бог. Така изминало доста дълго време.
В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват.
От днес започват „Вълчите празници“, които водят след себе си най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили.
На този ден празнуват носещите имената: Виктор, Виктория (означава победител на латински) и Минчо, Минка.
Легендата за Свети Мина
Иконата на Св. Мина задължително присъства във всеки български храм. Неговата лечебна изцерителна сила и способността му да изпълнява желания привлича хиляди вярващи в чудесата му, които идват, за да се помолят и да оставят специално монета върху иконата. Тази икона има необичайна съдба, за която се носят много легенди, но само една е истинска и се предава от игумения на игумения в манастира край София.
Свети Мина е бил египтянин и военачалник в римската армия, разположена край град Котуан. По негово време (284 – 305 г.) в Рим царували двамата нечестиви царе – Диоклетиян и Максимилиян. Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Според указа, всички вярващи в Христа били принуждавани да извършват идолски жертвоприношения. Блаженият Мина, който не желаел да гледа това бедствие и идолопоклонничество, напуснал армията и се оттеглил в планините. Той сметнал, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога. Свети Мина дълго време се скитал в планини и пустини, поучавайки се в Божия закон с пост и молитва, очиствайки душата си и служейки денонощно на Единния и Истински Бог.
Веднъж в Котуан се провеждал празник, на който се събрали множество езичници. Те провеждали различни игри, зрелища и конни надбягвания в чест на своите нечестиви богове. Когато разбрал от Светия Дух за празника, Мина оставил планината и пустинята и се върнал в града. Там излязъл на мястото за зрелища, за да го видят всички и възкликнал високо:
„Намериха ме ония, които не ме търсеха. Открих се на ония, които не питаха за мене.“
При тези думи всички присъстващи замлъкнали, чудейки се на неговата смелост. Тогава князът на града – Пир, заповядал да хванат светеца и го запитал кой е. А Свети Мина отговорил високо, за да го чуят всички:
„Аз съм раб на Исуса Христа, владиката на небето и земята. Дойдох да изоблича вашата слепота и да ви проповядвам Единния Истински Бог, който е създал със словото си небето и земята и владее Вселената.“
За нещастие, тази реч била произнесена в онзи период от историята, когато са извършвани най-големите гонения на християните. Князът заповядал да го изтезават, докато се отрече от Бог. След много жестоки мъчения, на които устоял с невероятно търпение, светецът бил увесен на дърво, а тялото му рязано с железни куки. Накрая посекли главата му с меч, но Свети Мина понесъл всички мъчения с усмивка и вяра в Бог. Вяра, каквато едва ли някой притежава в наше време. След като тялото му било разчленено, го изгорили, а неговите последователи събрали останките му и ги препогребали.
Сега мощите му се съхраняват в египетски манастир, а частица от тях се пази в Обрадовски манастира „Св. Мина“. На това място още през 11 век е имало манастир, носещ неговото име, който е бил опожарен, а в началото на 20 век е издигнат нов (девически). Дотогава обаче в храма не присъствала икона на Св. Мина, тъй като не бил рисуван и никой не знаел как е изглеждал. И оттук започва историята на иконата, която се предава от игумения на игумения.
Имало един белогвардеец, който изкарвал прехраната си с рисуване на табели и надписи. Една вечер Свети Мина му се явил на сън и му казал: „Аз съм Свети Мина, нарисувай ме и животът ти ще се промени към добро!“ Художникът не взел на сериозно молбата на светеца и не предприел никакви действия. На следващата вечер Свети Мина му се явил отново със същата молба, а след като нарисува иконата, да я отнесе в Обрадовския манастир. Художникът отново не го послушал. На третата вечер светецът се явил в съня му със сериозно изражение и казал: „Ако и тази вечер не ме нарисуваш, ще умреш!“ Художникът скочил, изпълнен с ужас и затърсил дърво, на което да го нарисува. Тогава видял пред вратата си огромна дъбова талпа, висока над 2 метра. Хванал я, без да му направи впечатление големината и тежестта ѝ, и за една вечер нарисувал иконата, според съня си. Той не бил иконописец и ликът на светеца не приличал на изображенията на останалите светци, но това нямало значение. Той изпълнил заповедта на светеца. Наел каруцар, натоварили иконата и въпреки суровата зима, потеглили към манастира. По пътя каруцата затънала в снега, а в полето завили вълци. Селянинът обезумял от страх, изхвърлил в снега иконата, заедно с художника и бързо побягнал с олекналата вече каруца към София. Отчаян, художникът седнал в снега и заплакал. Вече виждал гибелта си. Тогава чул глас: „Стани и вдигни иконата!“ Огледал се, нямало никой наоколо. След малко отново чул гласа: „Стани и вдигни иконата!“ Станал и вдигнал огромната икона като перце. Тогава разбрал, че светецът е заедно с него и с бодри крачки закрачил през полето, воден от незнайна сила.
Когато пристигнал в манастира, всички го посрещнали изумени. Опитали да му помогнат, но той им казал: „Това е иконата на Св. Мина. Той ми се яви на сън и аз го нарисувах. Кажете ми къде да я поставя, никой не бива да я докосва!“ Когато я поставили в храма, той призовал хората да се опитат да я помръднат, но никой не успял. На него единствен била дадена силата и правото да носи огромната икона.
От този момент нататък, благодарение на тази икона започнали да се случват чудеса. Който ѝ се помолел от сърце, получавал изцерение или отговор на молитвата си. Появило се поверие, че ако залепиш голяма монета и тя не падне, светецът те харесва и ще изпълни молбата ти. Разчуло се и множество хора идвали да оставят монета, но светецът не приемал всички. Една от игуменките разказва, че в манастира са идвали много високопоставени хора с голяма власт, за да се молят. Те се опитвали да лепят монетата по всевъзможни начини – с дъвка, с тиксо, но тя въпреки всичко падала. Явно Свети Мина вижда кой е с добро сърце и кой има грехове, които не могат да бъдат опростени.
До съвсем скоро вярващите идваха в манастира, за да залепят монета и да получат знак за опрощение или поне надежда. Докато по заповед на Светия синод иконата бе пребоядисана и лакирана, за да няма суеверия свързани с монетата. След три пребоядисвания иконата вече е сложена в рамка зад стъкло, като се смята, че по този начин хората ще бъдат равни пред светеца и той няма да обръща внимание на техните праведни или неправедни постъпки. Или просто, за да бъде намалена силата на молитвата и да не може светецът да откликва на оставените монети. За щастие в храм „Света София“, където също има старинна икона на светеца, рисувана по оригиналната, все още могат да се лепят стотинки и тя, слава Богу, не е зад стъкло. Оставяме на светеца да реши правдивостта на решението на Светия синод.
Обратно към корените ни
About Post Author
