Иисус Христос е възкръснал след еврейския Песах, затова християнският празник е в зависимост от еврейския. Пасхата, или Песах, е празник във връзка с Изхода от Египет. На Първия вселенски събор от 325 г. се решава Възкресението Христово да се чества в неделния ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Ако Великден по някаква причина не може да бъде в неделния ден след Песах, то според решенията на събора би трябвало да бъде отслужван един месец по-късно.
До влизането в сила на Григорианския календар през ХIV век не е имало разлика между източния и западния Великден. На Запад католиците и протестантите изчисляват датата на Възкресение по него. Докато нашата църква за подвижните празници като Великден се ръководи от стария Юлиански календар, а за неподвижните от т. нар. Поправен Юлиански, коригиран през 20-те години на миналия век от гръцки астрономи. От него се ръководят и другите православни християни. Изключение правят Йерусалимската, Руската и Сръбската православна църква.
Правилно е да казваме западен и източен, а не католически и православен Великден, защото на Запад и католиците, и протестантите честват Възкресението в един и същи неделен ден, докато на Изток има разлики. Древните халкедонски църкви като арменската празнуват Великден по Григорианския календар, а някои протестанти като Петдесетната църква в България – заедно с православните. Така че пълно единство няма нито на Изток, нито на Запад. Но в някои години западното и източното честване на Пасхата съвпадат.
Проф. протопрезвитер Николай Шиваров