VIP Media Press 
Отбелязваме ноември като Месец за борба с рака на белия дроб. Целта е да се повиши обществената осведоменост относно едно от най-разпространените онкологични заболявания, както и да се акцентира върху значението на ранната му диагностика и възможностите за съвременното му лечение.
Ракът на белия дроб засяга 17% от мъжете и 6% от жените в България. Онкологичното заболяване се нарежда на трето място по честота при представителите на силния пол, като преди това са ракът на простата и колоректалния карцином, а при дамите в първата тройка са ракът на гърдата, ракът на матката и колоректалният карцином. Това сочат последните данни от доклад на Европейската комисия и Международната агенция за изследване на рака.
Основни сред факторите, водещи до белодробен карцином, са:
1.активното и пасивно тютюнопушене. Относителният риск при пушачите се увеличава с 13,3 пъти в сравнение с този при непушачите.
2.излагането на радон и наличието на професионални фактори като азбест, радиация, арсен, никел и др. Този риск се увеличава при комбинация от излагане на професионален канцероген, токсини и тютюнопушене.
3.влияние оказват и фамилната обремененост, предходно облъчване на белите дробове и др.
4.като рискова група за белодробния карцином се определят и хората с други белодробни заболявания като туберкулоза, ХОББ и белодробна фиброза.
В България пациентите с рак на белите дробове имат достъп до съвременно лечение, като от няколко години се прилага и имунотерапията.
Основните симптоми са неизчезваща кашлица, болки в гърдите, задух, изкашляне на кръв, силна умора, необяснима загуба на тегло и чести белодробни инфекции.
Ракът на белия дроб се диагностицира чрез физически преглед, образна диагностика (като рентгенография на гръдния кош, компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс), изследване на вътрешността на белия дроб с помощта на бронхоскопия, вземане на проба от тъкан (биопсия) за хистопатологично изследване и дефиниране на специфичния подтип – дребноклетъчен или недребноклетъчен рак, идентифициране на специфични генетични мутации или биомаркери, за да се избере най-добрият вариант за лечение. В момента се прилагат три вида лечение – химиотерапия, таргетна и имунотерапия.
Според статистиката годишно от рак на белия дроб в България се разболяват около 4300 пациенти. Ракът на белия дроб е едно от най-смъртоносните онкологични заболявания, като за разлика от държавите в Европейския съюз (ЕС), където смъртните случаи намаляват през годините, в България се наблюдава тенденция на увеличение, като по-засегнати са мъжете. Едва 8% от българите преживяват повече от 5 години в сравнение с 15% в страните от Европейския съюз, като една от причините за това е късното диагностициране (обикновено в III или IV-ти стадий).
Изследването на биомаркерите е изключително важно за съвременното персонализирано лечение на рак на белия дроб. Определянето на генетичната мутация може да помогне на онколозите да преценят дали и коя е най-подходящата таргетна терапия, която да приложат. Данните сочат, че този вид лечение може да намали риска от смърт с 31%.
Тестването на биомаркерите на пациента се извършва в лаборатория чрез анализ на проби от туморна тъкан на болния, кръв или урина. При изследването се търси наличие на известни мутации в туморните клетки. Резултатите от теста се интерпретират от онколози. При рака на белия дроб биомаркерите често са „движещи мутации“, т.е. генетични промени, които карат туморните клетки да растат неконтролируемо. При около 50% от пациентите с недребноклетъчен рак на белия дроб най-често срещаните мутации са: KRAS G12C, EGFR, BRAF, ALK, MET, ROS-1, NTRK. При таргетната терапия чрез прилагане на лекарства се спират тези генетични мутации, като резултатът е забавяне или спиране на развитието на злокачествения процес. В момента повече от половината от тези лекарства се реимбурсират от Националната здравноосигурителна каса.
Диагностиката на рака на белите дробове се осъществява и чрез образни изследвания(рентгенова снимка, компютърна томография, PET скенер и др.). Окончателната диагноза се поставя след патологично изследване на тъканен материал чрез иглена биопсия, бронхоскопия или торакоцентеза. Методът се избира според конкретната ситуация. Патологичното изследване се допълва от изследване на т. нар. предиктивни биомаркери. При наличие на такъв биомаркер пациентът има възможност за персонализирана терапия, която му осигурява лечение, планирано съобразно конкретните му нужди.
източник – dariknews.bg
About Post Author
