📜 На днешния ден отбелязваме 174 години от рождението на Христо Ботев. Той е роден на 6 януари през 1848 г. в град Калофер. Христо Ботьов Петков не е просто български национален герой, революционер, поет и публицист. Неговата бележита революционна дейност след 1873 г. се оказва една от основите на националноосвободителното движение и оставя изключително много на идните поколения. Ботев е поет, идеолог на българската националосвободителна организация и изключителен публицист.
ℹ️ Първоначално Ботев учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер. По това време във вестник „Гайда”, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Ботев – „Майце си”. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник „Дунавска зора”. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.
📜 През 1872 г. Ботев е арестуван за революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен, вследствие на застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция излиза новия орган на революционната партия – вестник „Знаме”. През 1875 г., съвместно със Стефан Стамболов, издава стихосбирката „Песни и стихотворения”. През 1876 г., след новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки” и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 1 юни 1876 г. е последният тежък бой с турците. Привечер след сражението куршум пронизва Христо Ботев.