Защо държавното дружество „Булгаргаз“ не се е явило на дело за 40 милиона лева задължения на „ТЕЦ Варна“, собственост на почетния председател на ДПС Ахмед Доган? Този въпрос отправя Антикорупционния фонд към министъра на енергетиката Росен Христов като принципал на дружеството.
Припомняме, че публикации в социалните мрежи разкриха меко казано странни действия от назначеното от служебното правителство ръководство на „Булгаргаз“ по това дело. С неявяване на представители на държавното газово дружество, както и такива на електроцентралата заседание по делото, разглеждането на случая е отложено и на длъжника е дадено допълнително време за действия. Случилото се е описано в протокол от заседание на Варненския окръжен съд, проведено на 9 ноември 2022 г. Документът бе публикуван от адвокат Методи Байкушев във Facebook страницата му в събота.
От протокола по сегашния случай става ясно, че ТЕЦ „Варна“, която премина на синьо гориво, не си е плащала за доставените от януари до април 2022 г. количества газ. Централата е поискала от предишното ръководство на „Булгаргаз“ разсроченото погасяване на дълга си, но графикът не е приет от държавното дружество, което иска плащане накуп. Това не става и „Булгаргаз“ подава искова молба, с която си търси над 40 млн. лв., включващи главница, лихви, неустойки и такси по издадени фактури. ТЕЦ „Варна“ не отговаря на иска, а Варненският окръжен съд насрочва първо заседание за 9 ноември 2022 г. Още: Илиян Василев: Президентът е накарал „Булгаргаз“ да не бърза да осъди ТЕЦ-а на Доган
На него обаче не се явява представител на нито една от двете страни. Вместо това „Булгаргаз“ внася молба, с която иска да не се дава ход на делото, защото не е готова съдебно-счетоводна експертиза, което обаче не се приема като довод от съда. Резултатът е отлагане на заседанието за 3 февруари 2023 г.
„По този начин държавното дружество е пропуснало възможността да спечели делото с неприсъствено решение, което влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване“, пишат днес от Антикорупционния фонд в съобщение до медиите, след като експертите им анализират публикуваните документи по случая.
Въпросите към Христов
От организацията изпращат и 8 въпроса до министър Росен Христов, сред които какво е наложило държавното дружество да поиска назначаване на експертиза и да заплати разноските за нея, при положение, че „ТЕЦ Варна“ е признало задълженията си още преди стартиране на съдебното производство?
„При положение, че се касае за дело за 40 млн. лв., защо „Булгаргаз“ не е изпратил свой представител? Още повече, че още към момента на подаване на искова молба е бил нает и надлежно упълномощен адвокат, който да осъществява процесуалното представителство на ищеца и липсват данни адвокатът да е бил възпрепятстван да участва, съответно ако е бил възпрепятстван, защо не е бил упълномощен друг адвокат“, питат още от АКФ.
Сред въпросите е и защо защо от изпълнителния директор на дружеството е подадена молба, с която се иска на делото да не бъде даван ход, предвид факта, че липсата на изготвена експертиза не е сред предпоставките за недаване ход?
„Обезпечил ли е „Булгаргаз“ професионалната си адвокатска защита в процеса? За некомпетентност на адвоката и/или на изпълнителния директор се касае или за умишлено поведение, целящо да отложи във времето осъждането на „ТЕЦ Варна“, не спират с въпросите си те.
Фондът иска отговор и на ключовия въпрос защо с неявяването си в първото заседание държавното дружество е пропуснало възможността да поиска постановяване на неприсъствено решение по реда на чл. 238 от Гражданския процесуален кодекс, което влиза в сила веднага и не подлежи на обжалване?
„Това би направило незабавно изискуеми задълженията на „ТЕЦ Варна“ в размер на 40 млн. лв. Вместо това, сега „Булгаргаз“ ще трябва да води три-инстанционно исково производство по общия ред, за да защити правата си. При това, след приключване на производството и влизане в сила на осъдително решение по предявения вероятно основателен иск (който не се оспорва от „ТЕЦ Варна“ нито в процеса, нито извън него), е напълно неясно с какви активи ще разполага ТЕЦ-ът и дали вземането ще бъде реално събираемо“, пишат още от организацията.
Според тях трябва да бъдат получени отговори и на въпросите защо в рамките на съдебното производство не са предприети действия по обезпечаване на иска на стойност 40 млн. лева чрез запор или възбрана на имущество на ТЕЦ-а и защо българската държава, чрез Електроенергийният системен оператор, продължава да плаща на ТЕЦ-а на Доган милиони за осигуряване на студен резерв и за балансиране на електроенергийната система, при положение че ТЕЦ-ът дължи 40 млн. (към 28.04.2022 г.) на държавното дружество „Булгаргаз“.