
Коя е Александрина Пандурска?
– Този въпрос ме замисли. В ежедневието си никой не се пита „Кой съм аз“, а сякаш се оглеждаме повече в другите – семейство, колеги, приятели и тяхната оценка за нас, и личността остава на заден план. Накратко – аз съм любопитен човек, със силно, понякога болезнено чувство за справедливост (което се стремя да прилагам първо върху себе си, a след това върху другите), повече слушам, отколкото говоря, и всеки ден търся да науча/видя/направя нещо ново.
Разкажи ни нещо повече за „Следваща спирка – Благоевград“
– След като завърших гимназия, заминах за София. Там следвах и натрупах първите си години трудов стаж. Винаги съм си мислела, че няма да се върна повече в Благоевград.
Никога не казвай никога, са казали хората. Върнах се, за да преоткрия – себе си, града си, близките си. И един ден срещнах Имин – преподавателка по китайски език от Китай, дошла в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Срещнахме се на урок по народни танци и това бе първият знак, че ще имаме общи теми за разговор.
Веднага се запознах с нея, предложих й да се разходим заедно из града, да й помогна, с каквото мога да се ориентира в града по-лесно. Имин се впечатляваше от много неща, които ние, дългогодишните жители на града сякаш приемаме за даденост. Късите разстояния (тя навсякъде ходеше пеша), близостта до природата, река Бистрица и прохладата, която тя носи през лятото, Вароша и т.н. Аз пък научавах интересни неща за родината й, опитах китайски ястия, приготвени от нея, слушах китайска музика, дори посетих няколко урока по китайски в нейните класове.
Видях Благоевград през очите на Имин, и се вдъхнових да започна Фейсбук блог, в който да разказвам в снимки и кратки текстове за историята, културата, изкуството и хората на Благоевград. Срещнах много съмишленици и подкрепа, както и вдъхновение за нови дейности към блога, който прерасна в официален сайт. Особено се радвам, когато ми пишат хора от друг град, които планират да дойдат в Благоевград, и ме търсят за съвет или разходка с тях. Това осмисля заниманието ми!
Кога се зароди в теб тази непоносимост към нередностите в Благоевград?
– Беше някога през 2019 година. Ежедневието ми беше свързано с много ходене пеша от ж.к. Ален мак до центъра, от ЮЗУ до Вароша. И постепенно започнах да виждам освен хубавите неща (всеки предпочита да има приятна гледка пред себе си), също и не толкова хубавите.
Спомням си първия ми сигнал, написан до обществения посредник по онова време. Беше свързано с две нерегламентирани сметища в центъра на града. Едното беше на наказателния паркинг на „Паркинги и гаражи“ (и до днес теренът там често е замръсен и растат бурени), а другото – в последното останало незастроено място на градинката срещу Трето ОУ (Магурата).
Процедурата беше тромава и повече се написа, отколкото се направи, но това не ме спря. Днес, като върна лентата, през годините съм се научили как много по-ефективно, бързо и смислено да насоча дадена жалба, писмо или молба до съответната институция, и съдействам и на други хора в битката с бюрокрацията.
Често казвам, че крайната цел на всеки отделен сигнал на гражданин е един ден да няма нужда от сигнали – да се действа проактивно, проблемите да се засичат и отстраняват в зародиш, вместо да се чака положението да стане нетърпимо и да струва в пъти по-скъпо.
Какъв е опитът ти с общинската администрация през последните години? Какво мислиш за „диалога“ с гражданите и харченето на парите от данъци?
– Откакто имам дете, ми се налага често да общувам с общината, или по-скоро да търся общуване с нея. Първият път беше, когато ми бе отказана помощ за новородено. Наредбата, по която се отсъждаше дали дадени родители имат право на помощта или не, не беше издържана юридически и накрая бе променена така, че да се отсъжда справедливо.
За съжаление има огромна дистанция между институцията и хората, направо трап. Писма и молби често остават без отговор месеци наред. Действия се предприемат, когато даден случай стигне до телевизията или до социалните медии и се „раздуха“. Крачка напред, три назад. Така няма да стигнем далече.
Относно диалога съм стигнала до извода, че общината много трудно дава достъп до обществена информация. Този достъп е уреден със закон, но в Община Благоевград той често се пренебрегва. През май месец дори заведох дело заради едни въпроси, свързани със огромния заем за Бачиново. Зададох въпросите през март, и имаха повече от месец време да ми отговорят, но не го направиха. Това сочи за голям проблем в прозрачността, справедливостта и демократичността в общината.
Относно харченето на парите от данъци – от началото на годината забелязвам, че много неща се обещават, но не се изпълняват. А за тях се отделят пари в бюджета и са отговорни служители на общината. Два пресни примера са парка в ж.к. Ален мак и детските площадки в целия град.
За парка лично кметът обяви през юни, че започва ремонт там – нови алеи, стрийт фитнес, нови растения. Паркът обаче и до днес е в много занемарено състояние (едва днес – 8.11.2022 бяха поставени шест пейки) и продължава да се руши, защото няма поддръжка, видеонаблюдение или патрули. Общината не може да опази това, което има. Детските площадки в целия град са в плачевно състояние. През август месец са отделени 100 000 лв. и е възложен ремонт на Биострой, но тази година няма да се случи. Причината е, че Биострой е възложил ремонта на трета фирма и тя се бави с изработката и доставката (30 дни срок по договор). Как е възможно една фирма да поеме дадена поръчка и два месеца по-късно все още да не може да изработи и достави поръчаното? Кой клиент би търпял нещо подобно за личния си апартамент, например?
Има нещо сбъркано в начина, по който се организират и контролират важните проекти в общината. За мен като родител е от първостепенна важност да има къде да разходя детето си на спокойствие и в безопасна среда, а се оказва, че това е почти невъзможно.
Какво нередно виждаш в идеята на кмета за поемане на дълг за Бачиново, който първо беше около 30 млн.лв., после стана 17 млн.лв.?
– Мисля, че е объркан редът на приоритетите. Луксозен аквапарк и цялостно преобразяване на парк Бачиново, изглежда доста авантюристично, ако гледаме цялостната обстановка в града. А с пари от заем вече е и безразсъдно. Градът ни е „известен“ с ниски заплати, обезлюдяване, мръсен въздух, бездомните кучета, разбитите улици. Да се решат първо тези проблеми, за които има пари в бюджета, и чак след това да се правят грандиозни планове за развлечения.
Освен това, Бачиново е бил, е, и винаги ще бъде прекрасен парк, с девствена природа и удобен за разходка само на метри от идеалния център. Трябва му единствено разумна поддръжка и контрол срещу вандалите. А за акавапарка – веднъж вече е фалирал, не знам как общината ще развие толкова добра бизнес идея, че да плаща заплати, да поддържа мега модерни съоръжения през всички сезони, и да връща и вноската по заема. На общественото обсъждане чухме много нереалистични прогнози за хиляди туристи на ден, огромни печалби от паркинги и от захарен памук и катерушки. Затова и до днес аз съм против заема.
Против проекта се обяви и Камарата на архитектите в Благоевград, и голяма част от общинските съветници, и граждани с опит в различни сфери – финанси, икономика, туризъм, строителство. Почти не познавам човек, който да е „За“ заема и да е изразил позицията си публично, в медиите или на заседание на Общински съвет, например.
Поради това несъответствие между стремежите на общината и реалното обществено мнение, от гражданската инициатива ЗаБлагоевград започнахме подписка за свикване на местен референдум, на който жителите на общината да решат искат или не да се поема дългосрочен заем за Бачиново. Събрахме 12075 подписа, които сега се въвеждат в структуриран електронен вид, и ако се потвърди, че сме събрали необходимия брой подпис, ще се свика референдум в началото на следващата година и обществото ще реши.
Кои са първите три неща които би променила, ако имаш властта в Благоевград?
– Много неща са важни, спешни и перспективни за града, но ще говоря за тези, които са ми най-познати като проблеми и чиито решения съм обсъждала с доста хора.
Ще започна от Вароша – това би трябвало да е притегателен център за туристи, семейства с деца, занаятчии. В момента повече от половината квартал е слабо осветен, превърнат в сметище, със счупени чешми и изоставени, рушащи се къщи. Бих започнала спешен ремонт и развитие на стратегия за изпълване на квартала с живот и смисъл.
Второ – информационна кампания за опазване на чистотата и превенция на вандалските прояви в града – не само в кварталите, но и в центъра на града ежедневно се случват нарушения на обществения ред – счупени пейки, поругани паметници, повредени чешми, лампи или фонтани, изхвърлени безразборни боклуци, графити на непозволени места и други. Камери има на много места, но разкрити извършители няма. Сякаш редът и спокойствието са отстъпили място на тоталната безнаказаност. Вечер по улиците рядко ще видите човек да се разхожда, защото цари страх именно от хора с агресивно поведение, а често и от бездомните кучета.
Градът ни е прекрасен, но не можем само да взимаме, трябва и да даваме. Всеки гражданин трябва да знае правата си, но и още по-важно – задълженията. Работа на общината е да постави граници и да защитава интересите на обществото като цяло, а не да неглижира дребните нарушения, защото те прерастват в по-големи с всеки изминал ден.
Друго задължително условие, за да живеем в по-добра среда е, да сигнализираме за нередности и да изискваме от органите на реда съдействие. А не както в момента, да си затваряме очите от страх, безразличие или защото „Нищо няма да се промени“.
Трябва във всеки един момент хората да се запитват: „Това, което правя, позволено ли е? Някой ще ме санкционира ли, ако го направя? Какво е наказанието?“, дори без присъствието на свидетели. Тогава ще достигнем нивото на отговорно и полезно общество.