Ангел Джамбазки: Виждаш в очите на македонските българи въпроса „А, къде е България?“

Трябва да продължим да защитаваме правата, живота и честта на македонските българи, категоричен е евродепутатът

Евродепутатът Ангел Джамбазки, съпредседател на ВМРО, пред Милослава Ангелова в дневния блок „Добър ден, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Следва вероятно разговор за заплахи, само защото се определяш българин на фона на европейските ценности. У много от нас отдавна кърви, чувайки и гледайки за подпалени български знамена, за потъпкана история, човешки права и българщина, за изречения, пълни с омраза към България. Години наред говорим за българо-македонските отношения, за правата там, за опитите за евроинтеграцията им. Тези дни палежа на Културния център в Битоля отново отвори стари рани. Вчера разбрахме, че е заловен извършителят. Казвал се Ламбе Алабаковски. Ето това „И?“, което следва, не ни дава мира. И не ми дава мира още нещо. Българи, които живеят в РСМ, са подложени на заплахи. Срещу председателя на Българския културен център „Иван Михайлов“ Любчо Георгиевски летят думи като: „куршум в челото“. А той казва, че нищо не може да ги спре да бъдат българи – заради такива хора си заслужава да продължаваме да повдигаме темата, за хора, които не са се отказали да са българи. Къде са всички от европейските институции сега, всички онези, които ни поставяха срокове до юни София да пусне Скопие в Европейския съюз? Тези заплахи достигат ли до еврокомисаря по съседство и разширяването Оливър Вархеи например? В продължението на една битка за България сме поканили евродепутата Ангел Джамбазки – съпредседател на ВМРО. Него ще питаме и как протече посещението на делегацията в Страсбург, чуват ли страната ни, чуват ли какво казват историците ни, които в момента са там? Здравейте и добре дошли в ефира на „Фокус“.

Ангел Джамбазки: Здравейте, добре заварили на Вас и на слушателите на „Фокус“.

Водещ: Г-н Джамбазки, достигат ли заплахите отвъд България и Северна Македония?

Ангел Джамбазки: Разбира се, че достигат. Въпросът е дали техните адресати получават или им обръщат необходимото внимание и дали не се опитват да се скрият от грозната истина. А тя е, че антибългаризмът, който е основата на македонизма, има своето изключително грозно и уродливо лице. И това уродливо лице, както Вие изброихте почти изчерпателно, се изразява в палене на знамена, в палене на културни клубове, в заплахи, в държавна репресия. Натискът върху българите в Северна Македония е държавно организиран, той не е стихиен, не е случаен, не е дело на отделни лица, както се опитват да представят заловения подпалвач. А подпалвачът може да е той, може да не е, но дори да е той, с това вината не се изчерпва. Зад него има подбудители. Подбудител на този подпалвач е президентът Стево Пендаровски, който изригна с жлъч и омраза срещу Българския културен клуб тогава, когато той се откриваше. Подбудител е министър-председателят Ковачевски, Буяр Османи. Всички тези лица със своята реч на омразата спрямо България, със своето агресивно, неуважително, обидно поведение и държане не само в България, а и спрямо хората с българско самосъзнание, са подбудители на тези престъпления.

Що се отнася до европейските представители в Европейската комисия, в европейските институции, те за пореден път много позорно, много страхливо, много жалко си заравят главата в пясъка – казвам в пясъка от любезност и уважение към слушателите на Вашето радио, иначе бих използвал друго определение. Заравят си главата в пясъка, защото са гузни и защото знаят, че години наред са били уведомяване и от мен, и от мои колеги, и от отделни граждани за това, че в Република Северна Македония има държавно организирана репресия срещу българите. Само че си затваряха очите, защото сляпо следват своята доктрина. Тяхната доктрина изисква Република Северна Македония да започне преговори с Европейския съюз, защото робуват на фалшивите знамена, че така щели да намалят руското влияние. Забележете – да започнат преговори. Никой сериозно от тези хора, не мисли, че някога Македония ще стане част от Европейския съюз. Само че тази грозна истина също ни спестяват. Те са си решили, че Македония трябва да започне и не ги интересува, ако ще да се палят клубове, ако ще да се палят знамена, не дай си Боже някой и хора да запали, което не е невъзможно и неочаквано на фона на ситуациите. Но това е реакцията в европейските институции. Именно тази реакция може да бъде определена само и единствено като страхлива, позорна, непочтена и нередна. И това е една от причините българите да се разочароваме все повече и повече от Европейския съюз, защото той в момента е овладян от хора, които са непочтени, които са политически импотентни. Те не могат да направят правилната причинно-следствена връзка и изводи от дадено събитие. Тези хора, в момента имат видеото, имат преводи, имат субтитри, имат обяснение. Какъв трябва да си, да не може да го разбираш това нещо? Има два варианта: или не можеш да разбираш смисъла на нещо, което виждаш, четеш и не можеш да направиш изводи от него, което означава, че си недееспособен да се грижиш сам за себе си, камо ли да управляваш Европейския съюз, или се правиш, че не го виждаш. Ние знаем, че точно истинската причина за тяхното позорно странно мълчание е, че те се правят. А те се правят, защото не им уйдисва на доктрината. Тяхната доктрина е все повече ясна, аз за нея говоря много отдавна и в ефира на „Фокус“ сме имали пространни разговори по темата.

Водещ: Да.

Ангел Джамбазки: Доктрината, която се опитват да наложат част от западноевропейските лидери, ако може да използваме тази дума за клетниците, които управляват Европейския съюз по волята на зла ирония, е Европейският съюз да бъде разделен на три – държавите основателки плюс Германия или най-общо казано днешна почти Шенгенска Европа, тъй като някои от държавите ще изпадне от този списък по техния план. След това една периферия – Централна, Източна и може би част от Южна Европа, която да е на втора скорост. И след което вечните държави, които са кандидати за членове, в която се предвидили мястото на Македония, на Албания, ако някога тръгнат присъединителни процеси по Черноморието, на Молдова, на Грузия, може би на Армения, на Азербайджан. Макар че надали, но може би. Така че това е тяхното виждане, по модела на днешна Турция, която от последните над 60 години вече ще станат, откакто е кандидат за член на Европейския съюз, но не става. Така си го представят.

Само че това не минава през погрома на българското национално чувство, на българската национална история, на българското национално самоопределение, на българската национална памет и нещо повече – на правата и свободите на живи хора, на живи българи в Македония днес. Това е нещото, което ние не можем да допуснем по никакъв начин. Като говоря „ние“ – не само ние от ВМРО, а ние, българите.

Водещ: Да, да. Не може да допуснем и това. Споменах и в анонса думит, които Любчо Георгиевски – председателят на Българския културен център в Битоля, казва, за директни заплахи, куршум в челото. Това е страшно. В ХХІ век, говорейки за добросъседство…

Ангел Джамбазки: В Европа.

Водещ: В Европа, а и като цяло.

Ангел Джамбазки: На 1000 км от Виена.

Водещ: Недопустимо.

Ангел Джамбазки: Не в Тамбукту, не в Украйна, където в момента Русия води позорна агресивна война, а в Европа, на 1000 км от Виена – старата столица на Дунавската монархия. И още нещо – веднага след палежа Любчо ми се обади – ние сме, освен съмишленици, и дългогодишни приятели. Аз събрах една група хора и отидохме да им помогнем в първия момент с каквото е най-необходимо. Действително, когато седнеш на маса с тях в Културния център, виждаш в очите на тези хора въпроса: „А, къде е България?“. Те са достатъчно българи, достатъчно корави, за да не го задават така, че да звучи, че са уплашени, но ти в очите им виждаш, че тези хора питат къде е България. Не къде е Европейският съюз.

Водещ: Къде е България?

Ангел Джамбазки: България отсъства, за мое огромно съжаление. Моята родина отсъства. Чест прави на външния министър, че отиде до там. Но забелязвате ли безчестието? Външният министър беше на среща с външния министър на Македония, албанеца Буяр Османи, който днес е по-голям македонист от македонците, по-голям антибългарин в своите изказвания. Очевидно властта променя. Не че не го знаем, но това е пореден пример. Те бяха двамата заедно на срещи. Вместо Буяр Османи да тръгне пръв, буквално да вземе със себе си министър Генчовска, да отиде на място, високо и ясно да каже, че палежът е недопустим, че антибългарската истерия е недопустима, че причинителите и подбудителите трябва да бъдат разкрити, съдени и осъдени и да получат справедливо възмездие, вместо да призове, да се извини на българите в Македония в качеството си на министър, той започна едни ехидни полуобяснения. Той знаел, че било провокация, едва ли не излезе, че българите в Македония сами са го запалили. Сега, като видяхте този несретник, когото са арестували – съвсем очевидно, че не са българите в Македония, разбира се. Но първите реакции на македонските държавни ръководители бяха позорни, не са европейски. Те се опитваха да омаловажат, да неглижират, да оправдаят. Говореха за някакви витиевати провокации – „Ние знаем защо някой пали“. Ами, като знаете, кажете защо някой пали. Кой е този, който пали? Знаете – кажете. И ние знаем. Знаем, че пали просръбската власт и дългогодишните влияния на Кремъл, абсолютно отровни спрямо българската кауза в Македония. Защото в България може да има някакъв спор за историческата роля на Русия след Освобождението, макар че аз тук имам съвсем друго мнение, то по темата „Македония“ Русия винаги е била на антибългарски позиции. Да не говорим, че тя е една от създателките на този проблем. А сегашният комунистически македонизъм е директно изкован в Кремъл от Коминтерна, от Сталин, от всички тези човеконенавистни тирани-диктатори. И след това ние знаем, че този пожар беше запален в Кремъл. Въглените му бяха трупани от Белград, от Стоян Новакович, от Вук Драшкович, от кой ли още не. И всички тези, които струпаха въглените, за да запалят българското историческо, културно минало в Македония. Но не само – палят вече сгради, в които никой не знае дали вътре няма човек. Аз бях на място, казвам Ви, ако е имало човек вътре, щеше да се опече като жертвено животно.

Водещ: Г-н Джамбазки, в какво е слабостта на България, за да си позволяват неглижиране, език на омраза? Само преди дни ни нарекоха „страхливи българи“.

Ангел Джамбазки: Без никаква реакция.

Водещ: Без реакция.

Ангел Джамбазки: Аз отдавна му следя поведението на този, който ни нарече така – става дума за Рогозин.

Водещ: Рогозин, точно така.

Ангел Джамбазки: Той доста често се изявява в социални мрежи и от настроението му си правя изводите – аз знам много добре руски език, учил съм го дълго време – и по словореда и излиянието му правя изводи, че общо взето се е поразвеселил преди да ги пише тези работи. Но това е много високопоставен руски сановник, който си позволява да заплашва с ядрено оръжие независима отделна държава, да нарича българите „страхливци“. И само би трябвало да напомним на него и на цялата тази самонадеяна, но много неумела прослойка руски сегашни управленци, които между другото управляват безобразно държава, имаща възможности като природни ресурси да бъде рай на земята, само че е ад, но това е друга тема – да напомня на всичките тях да вземат да си припомнят тази част от историята, която започва 1916 г., когато се опитват да превземат Добрич, когато разрушават от морето Варна, Балчик, убивайки невинни граждани. Но да се обърнат към историята на казашката лава в Добрич и да намерят къде е тази казашка лава, защото тя завинаги е в добричките полета, както се знае и говори. Къде е казашката лава? Нали българите бяха страхливци? Истината е, че в Първата световна война Българската армия достойно, достолепно и храбро разбива, прогонва и отразява руските войски, нашественици и в Добруджа, и на Македонския фронт. Малко известен факт е, че Русия се бие срещу България на Македонския фронт заедно с войските на Антантата. И тези тръгнали да ми говорят за страхливци. Но както и да е.

Равнищата на държавна реакция означава, че отново във висшите управленски кръгове в България има безгръбначни хора, хора без историческо познание, хора без национално достойнство и чувство. Има хора, които доказват нагледно, че за тях лъжата за какво гражданство имат, всъщност не е лъжа. Тях просто не ги интересува, те нямат национално чувство. Говоря за министър-председателя и за неговите външнополитически съветници, които се опитват България да предаде своите българи в Македония. Питахте какво липсва на България. На България ѝ липсва образовано, последователно, почтено поведение по външнополитическите ни теми. Тук няма да отварям дума и за вътрешнополитическите, където липсват много неща, но това ще е тръгне в отделен разговор.

Водещ: Те са друга линия, да.

Ангел Джамбазки: Абсолютно друга линия. Но по отношение на българските общности в Македония, в Западните покрайнини и в днешно Беломорие и поведението на българската държава с малки изключения, малки проблясъци – през няколко управления тук-таме се прави някаква организация. Много пъти сме си говорили с вас, за огромно съжаление, че е напълно и абсолютно безобразно. Ако вземете една Унгария – държава, съизмерима като територия, население и историческа съдба с България, и видите каква е грижата на Унгария за своите общности наоколо, ще видите, че българските правителства, с малки изключения, пак казвам, общо взето са робували или слугували винаги на някакви свои користни цели. Обслужвали някакви моментни външни интереси и слушайки едно, друго, трето или пето посолство.

Ние и в момента сме свидетели на това, че българската външна политика се люлее между безобразното поведение на дипломатически представители на няколко посолства. Абсолютно безобразно е тяхното поведение. И както виждате, българските управленци, българското правителство си мълчи, снишава и изпълнява някакви безумно поставени задачи, които ясно показват, че не се следва някаква политика. А бяха прекратени всички политики на това да има координация в културната политика за подпомагане на българите в нашите исторически общности. Няма, вече тези неща са абсолютно забравени. Виждаме как управлението, правителството стоварва един куп лъжи. Помните колко обидни са за интелекта на незаинтересовани граждани, та камо ли за хора, които се интересуват от темата, та камо ли за журналисти и политици твърденията, че пускането на празен самолет, който се лангърка нагоре-надолу между София и Скопие, е епичен, колосален, галактически пробив, че е решил всички въпроси. Помните ли ги тези глупотевини? Ами че те са обидни за интелекта на среден човек, който не се интересува от темата. Кирил Петков бил решил въпросите, били ги почти икономизирали. Какво после икономизираха? Какво точно? Абсолютно нищо.

Водещ: Помним. Ясно е, че сякаш интересите трудно си ги защитаваме в някакви направления. Как можем да защитим тези, които се определят за българи сега в Северна Македония – темата, с която всъщност започнахме?

Ангел Джамбазки: Това, което трябва да направим, то е задължително, не знам защо… Всъщност знам защо не се случва.

Водещ: Не защо, а какво да направим сега ние с Вас, за да ги защитим, питам.

Ангел Джамбазки: Ние с Вас трябва да продължим да правим това, което всеки от нас двамата прави от трибуната, която има – да изнасяме непрекъснато тези факти, да търсим тяхната гласност. Вие – в рамките на вашите възможности през ефира на „Фокус“, аз – през рамките на моите задължения като български представител.
Знаете, че няколко дни по моя покана в Европейския парламент е делегация на Клуба „За Македония“ – най-образованите, най-грамотните, най-авторитетните учени по тази тема.

Водещ: Всички те са много добре познати на нашите слушатели. Чу ли се позицията на българките учени в Страсбург?

Ангел Джамбазки: Чу се, чу се. Проф. Овчаров, проф. Кочева, проф. Павлов, проф. Ташев, д-р Митов – историци на световно ниво. Срещу тях Скопие не може да извади нищо, просто нищо. Там насреща има едни такива самодейци, които правят разказ по картинка и си измислят някакви глупости, а тези хора говорят с историческите извори, цитирайки ги точно по памет– като започнете от Битолския надпис, та стигнете до родословието на Самуил. И отразено в Битолския надпис, разбира се. Насреща им, както казах, има анимационни герои, Мики Маус някаква команда. Заведох ги и направихме среща в групата „Западни Балкани“, изслушаха ги дори тези, които са наши политически врагове, политическите съветници бяха там. След това ги заведох на българска делегация – там е ясно, няма какво да коментираме, но просто и част от българските представители получиха импулса, знанието и натиска да се активизират и да бъдат по-активни. Всеки знае, че нашата кауза е справедлива, но очевидно не всеки от нашите представители е бил достатъчно активен. Получиха и този тласък. След това ги заведох на среща на нашата група – цялата Група на европейските консерватори и реформисти, повече от 70 човека, само чужденци, които ги изслушаха съвсем любезно. Проф. Кочева направи едно изложение, имаше въпроси и отговори. Разграбиха литературата, която им оставихме – бяхме предвидили на английски, на немски, на френски, кой каквото чете, да му е най-лесно, да не търси да си превежда.

И направихме това, което трябваше да прави последователно българската държава всеки ден. Ние го правим на собствена воля, но беше полезно при всички положения. Така че ще продължим да правим тези неща, ще продължим да показваме българската гледна точка такава, каквато тя е, защото историята не е, както твърдят дори някои национални предатели в София от кръга на софийските македонисти „Кръсте Мисирков“ – историята не е мултидисциплинарна наука. В историята има исторически факти и исторически извори – това е. Може да бъде намерено, прочетено, показано и доказано. А такива разсъждения по картинки, какво някой бил си бил помислил, както те твърдят, абсолютно безобразно, че той, Гоце Делчев се е писал като българин, ама всъщност е имал предвид македонец. Тия безобразия не могат да бъдат търпени.

Това, което трябваше да направи българската държава, и ние ще продължаваме да я натискаме да го направи, е да извика за консултации българския посланик от Скопие в София, което е понижаване на дипломатическите отношения до степен преди скъсването им. И да преустанови всякакви преговори, докато не се разкрие не само извършителят, а неговите подбудители.

Сега, ако искате да Ви отровя сутринта, с извинение, ще Ви дам насока – влезте да огледате социалните мрежи в момента, като приключим разговора, какво се пише под публикациите за арестувания подпалвач. Антибългарска истерия, организирана от партия „Левица“. Там има един, който ходи с фланелка на Че Гевара и петолъчки – Апасиев, Апанасиев, някакъв такъв. Яростна антибългарска омраза. Той самият пише: „Всички бугари огън ще ги гори“. Отдолу – „Браво!“, „Айде да палим“ и други подобни.

Водещ: Да, да, ужасно е. Това е и един от поводите да повдигнем темата отново и затова Ви поканих. Неслучайно, пак казвам, защото следим всички тези заплахи не само към председателя на Българския клуб, а въобще към българите.

Ангел Джамбазки: Абсолютно. И това безобразно поведение тук в Европейския съюз и в Европейския парламент – все едно някакъв златен дъжд вали.

Водещ: Аз затова Ви питах къде е Европа в този момент и чува ли всички тези заплахи.

Ангел Джамбазки: Чува ги, разбира се, въпросът е, че се крие.

Водещ: Но ние не бива да оставим темата за заплахите към българите там.

Ангел Джамбазки: Естествено, че няма да оставим. Ние сме се погрижили и продължаваме да го правим, тези заплахи ги снимаме, записваме, превеждаме и изпращаме, последователно, прилежно – на всички европейски представители, на всички посолства. И нека да им се трупат там. Те не могат до безкрай да ги неглижират. Те се надяват България да клекне бързо, все едно не се е случило нещо, хайде там, давайте да мине. Не може да го неглижират до безкрай, просто не може, защото онези не се спират и продължават да трупат материал. Така че рано или късно то ще им избухне в лицето. Както между другото, Вие още не сте гледали клипа, той още не е публично достъпен, но ние го видяхме – от запалителните камери. Този, който запали клуба, не знам дали е арестуваният, но за една бройка щеше да подпали себе си, за една бройка буквално.

Водещ: Знам, колеги ни съобщиха.

Ангел Джамбазки: Да, аз го показах на Ваши колеги от бТВ и от Нова телевизия бяха. Това е много иронично – палиш българщината в Македония, но гориш ти самият. Или както казва Иван Михайлов – „Македония без българи огън да я гори“. Те отиват и я палят сами. В това има много историческа справедливост и много символизъм. Да го бяхме мислили, не можехме да го измислим по този начин, да го бяхме правили нарочно, нямаше да стане така.

Водещ: Надявам се на справедливост.

Ангел Джамбазки: Разбира се. Тези, които палят огъня, ще изгорят в него. Но тук мястото е след пожара за срама на тези, които се правят, че не го виждат. Европейският парламент, Европейска комисия, европейските лицемерни лидери – за тях ще бъде срамът и позорът и пак ще се извиняват. Те преди също се правеха, преди 60 години вече се правеха, че не виждат едни пожари. Пак горяха, в определени държави горяха имоти и бяха опожарявани имоти на определена група, обществена, етническа група. Това се случва и в Македония – палят се българи, не се палят имотите на албанците. Както пита вчера Любчо, пак ли щяха да мълчат така, ако бяха запалили джамия или синагога да речем? Нали, нямаше да мълчат по този начин. Но понеже са пали Българският клуб, се правят, че не виждат.

Ние трябва да продължим да защитаваме правата, законните интереси, живота, имота и честта на българите в Македония, на македонските граждани с българско национално самосъзнание. Защото за тези, за които конкретно говорим с Вас, хората в Културния клуб „Иван Михайлов“, те дори нямат българско гражданство. Те не са от тези, за които пропагандата говори „Е, те са взели гражданство да избягат на Запад, да мият чинии в Германия“. Не. Тези хора са само македонски граждани, те не са дори български граждани, но са българи, и то по-българи от някои други.

Водещ: И казват, че нищо не може да ги спре да бъдат българи и да се борят.

Ангел Джамбазки: И няма да ги спре. Аз ги познавам – няма да ги спре. Но ние трябва да сме до тях. Аз Ви поздравявам. Благодаря Ви и на Вас, и за цялостната работа на Радио „Фокус“. Две-три медии сте в България, които държите тази тема обективна, последователна, задълбочена. Национална задача и национална кауза е и ще продължим. И понеже нашата кауза е справедлива, накрая победата ще бъде на наша страна. Просто не трябва да се отказваме.

Водещ: Няма да спрем.