Цените на природния газ в Европа все още са доста под най-високите си стойности, достигнати през март 2022 г. Ако се вникне малко по-дълбоко обаче, може да се окаже, че те сигнализират за по-продължителни смущения, отколкото пазарите очакваха непосредствено след нахлуването на Владимир Путин в Украйна, пише Bloomberg в свой анализ.
Докато тогава пазарът на природен газ предвиждаше краткотрайна криза, която може би ще продължи няколко месеца, сега се очертава изключителна опасност за следващата зима – през 2023 г., която може да продължи и през 2024 г. През последните няколко дни цялата крива на цените на газа в Европа се преоцени на много по-високо ниво.
Промяната на форуърдната крива е най-забележителното развитие на газовия пазар през юни – събитие, което не се радва на достатъчно внимание в европейските столици. Индустрията обаче е наясно с това, тъй като тя поема разходите. През март един германски производител можеше да фиксира цените на газа за цялата 2023 г. на цена от около 80 евро за мегаватчас. Сега той трябва да плати рекордно високата цена от 145 евро, за да хеджира същия ценови риск.
Миналата седмица фючърсите в хъба TTF в Нидерландия се повишиха до около 175 евро, удвоявайки се за един месец, след като Русия намали доставките по газопровода „Северен поток 1“ към Германия. Въпреки това спот цените на газа остават с 30% по-ниски от рекордно високата стойност от 227 евро на мегаватчас, достигната в първите дни на войната в Украйна. Настоящата ситуация е леко тревожна, но не и докрай обезпокоителна. Цените са високи, но не чак толкова, анализират от Bloomberg. След това, което пазарът преживя през март, може да се разбере защо политиците не изпадат в паника.
Но това е така, ако пренебрегнете действието в задния край на кривата. На 5 март, когато спот цената на газа се повиши до около 185 евро, договорът за доставка през декември 2022 г. се увеличи само до около 155 евро. Миналата седмица, когато спот цената беше малко по-ниска, договорът за декември се търгуваше за почти 195 евро.
Година след като Русия започна да манипулира доставките на газ за Европа, пазарът най-накрая се убеди, че Москва ще продължи да го прави – и то може би с по-голяма интензивност. Първото изпитание предстои през следващите две седмици. Газопроводът „Северен поток 1“ – най-важната газова връзка между Русия и ЕС, ще премине годишна профилактика от 11 до 21 юли. Берлин се опасява, че Москва ще намери повод да го затвори завинаги и да прекъсне напълно доставките на газ за Германия. След всичко, което Кремъл направи до момента, германското правителство има право да се тревожи.
Въпреки това Русия може да иска да запази потока на газ, за да съхрани лостовете си на влияние за по-дълго време, в което има доста логика. След като Москва спре напълно доставките, тя вече няма да може да оказва натиск. От тактическа гледна точка, Кремъл вероятно ще продължи да пренася известно количество газ към Европа, като си запази възможността да намали или забави потоците, когато пожелае.
Освен това „Северен поток 1“ е основният маршрут за доставка на руски газ за Европа, индексиран спрямо договора TTF. Ако тръбопроводът не бъде отворен отново след спирането за техническа поддръжка, това ще ограничи печалбата, която руският държавен газов гигант „Газпром“ получава от високите цени на газа (б.а. – спрямо предвоенните нива).
Русия явно е отписала газовите си отношения с Европа. Засега обаче Кремъл ще продължи да се радва на най-доброто от двата свята – високи приходи и лостове за влияние. За да постигне целите си, Москва трябва да продължи да продава известно количество газ в Германия, но с намалени нива, както прави в момента.
Пазарът е прав да преоцени газовата крива – единственият въпрос е защо това отне толкова време. Предстоят още рискове. В един момент Москва ще затвори напълно кранчето, вероятно точно преди зимата, за да се опита да постави германската икономика на колене. Това е резултат, който пазарът все още не е оценил.