Очаквам ясни и навременни мерки за решаване на ценовата криза при електроенергията и природния газ, които да съдържат конкретни хоризонт, срок и обхват и да водят до бързи реални резултати. До момента у нас бизнесът е главният потърпевш от безпрецедентната ситуация, но тя се отразява и на всички българските граждани, които плащат по-високи цени за почти всяка стока и услуга. Необходими са спешни антикризисни решения, които да дадат спокойствие на обществото и на бизнеса.
Това заяви президентът Румен Радев на кръгла маса на тема „Мерки за решаване на проблема с високата цена на електроенергията и природния газ. Подготовка на позиция на България пред ЕС.“ Срещата се проведе по инициатива на държавния глава. В нея взеха участие вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Стефан Янев, министри от служебното правителство, ръководители на енергийни дружества, председателят на КЕВР, представители на синдикатите и работодатели, кметове на общини.
В Европа се вихри невиждана, безпрецедентна до момента енергийна криза, тя не подминава и България, като причините за нея са както глобални, така и от вътрешен характер, заяви президентът. Той призова кризата да не се политизира и да не се употребява за манипулации от онези, които по времето на своето управление не направиха нито една съществена реформа и имат пряка отговорност за проблемите в енергетиката. Румен Радев апелира усилията да се насочват към намирането на решения и отбеляза, че през последното десетилетие са натрупани сериозни проблеми и задлъжнялост в сектора, а страната ни не разполага с енергийна стратегия, която да води процеса на трансформация с оглед на европейската зелена сделка. По думите на държавния глава през последните години България е пропуснала важни възможности за получаване на финансови компенсации от ЕС за затварянето на въглищната енергетика и за постигне на по-благоприятни условия за умерен и устойчив преход за декарбонизация. Той отбеляза ограниченията, пред които се изправя служебното правителство – невъзможност за промени в законовите и нормативните изисквания заради липсата на парламент.
Румен Радев подчерта, че проблемите могат да бъдат решени чрез диалог и добра координация. „Трябва помощта да стига до всички в критичния момент. Държавата категорично трябва да помогне и очаквам най-бързо да се уточнят механизмите това да стане в рамките на закона“, заяви президентът.
По думите му приоритетите в настоящата ситуация са ясни: да се гарантира социалната поносимост за гражданите, да се обезпечат най-важните звена в образованието, здравеопазването и инфраструктурата и да се подпомогне бизнесът, чиито принос към бюджета е жизненоважен. Държавният глава поиска категорични гаранции, че училищата, детските градини, болниците и останалите социално значими потребители, които вече са на свободния пазар на електроенергия, ще бъдат енергийно осигурени. Президентът настоя работната група да предложи конкретни решения в най-кратък срок.
Румен Радев поиска да чуе мнението на участниците в срещата в контекста на предстоящата среща на Европейския съвет на 21 и 22 октомври. „Този проблем е общоевропейски, ние очакваме и трябва да работим активно и да търсим общоевропейски решения. В това направление е важна позицията на България“, заяви държавният глава. Държавният глава се ангажира на предстоящия Европейски съвет България да работи за омекотяване на последствията от зеления преход: „Не трябва да губим баланса със социалното положение на европейските граждани и запазването на конкуретноспособността на Съюза“.
Румен Радев даде позитивна оценка на решението на служебното правителство успоредно с актуализацията на бюджета да се предложи разширяване на обхвата на мерките за преодоляване на енергийната бедност чрез увеличаване както на броя на лицата, обхванати от мерките, така и размера на помощта.
По време на срещата служебният министър-председател Стефан Янев заяви, че е създадена работна група, която подготвя нова стратегия за развитие на енергетиката на република България. За преодоляването на текущите проблеми с цените в краткосрочен план обаче ще се търсят решения извън традиционните, които да защитят българския бизнес и потребителите, категоричен беше премиерът.
Служебният министър на енергетиката Андрей Живков определи като важни и постижими финансовите мерки за подпомагане на бизнеса, които ще гарантират по-голяма гъвкавост и бързина на прилагане, отколкото реализирането на промени в нормативните документи.
По време на срещата министърът на икономиката Даниела Везиева посочи, че министерството, съвместно с Централния депозитар, е подготвило проект за Клирингова къща за търговия с електроенергия. Втората краткосрочна мярка на министерството ще бъде подписването на споразумение за наддоговаряне на оборотни средства по Схемата за подпомагане на малки предприятия, което ще гарантира помощ в размер на 60 млн. лева за бизнеса.
Служебният заместник министър-председател по икономическите и социалните политики Гълъб Донев подчерта, че е необходим консенсус при дефинирането на комплексното понятие енергийна бедност. По думите му, важността на социалните помощи за отопление расте и правителството търси повече източници за обхващане на по-голям брой уязвими потребители. Вицепремиерът насърчи въвеждането на т.нар. „социални тарифи“, които присъстват в препоръките на ЕК.