Инфлационните очаквания в еврозоната са изложени на риск да се повишат по-бързо от преди и Европейската централна банка трябва да е готова да повиши лихвените проценти бързо, ако се появят признаци на постоянен ценови натиск, Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев за Ройтерс.
Растящите цени на енергията, предизвикани от войната в Иран, вече тласнаха инфлацията значително над целевата стойност от 2% на ЕЦБ и сега политиците обсъждат дали да затегнат политиката, за да предотвратят това увеличение да се отрази на цената на други стоки и услуги, което да предизвика самоподсилваща се ценова спирала.
„Балансът на рисковете се измести в неблагоприятна посока“, каза Радев.
„Докато базовата линия остава нашата отправна точка, вероятността от по-неблагоприятен сценарий се е увеличила, особено в светлината на енергийния шок и повишеното ниво на несигурност“, каза той, визирайки трите икономически сценария – неблагоприятен, базов и тежък – очертани от ЕЦБ миналия месец.
Ключов риск е, че потребителите и бизнесът, които преживяха неконтролируемо покачване на цените само преди четири години след руската инвазия в Украйна, могат бързо да коригират собствените си очаквания, като изискват по-високи цени и заплати и задействат инфлационна спирала, чието потушаване след това се оказва скъпо.
„Последните инфлационни развития изглежда са увеличили отзивчивостта на очакванията, което означава, че прехвърлянето от нови шокове може да се случи по-бързо, отколкото при нормални условия“, каза Радев.
Коментарите му повтарят предупрежденията на редица други политици, които не са призовали изрично за повишаване на лихвените проценти, но са заявили, че ЕЦБ трябва да е готова да натисне спусъка.
Засега инфлационните очаквания се задържат на целевото ниво на ЕЦБ и вторичните инфлационни ефекти не са видими в данни като данните за инфлацията от март, които показаха скок при енергетиката, но сигнализираха за забавяне на ценовия натиск при услугите.
Но ЕЦБ не може да приеме такъв благоприятен резултат за даденост, защото средата е крехка и податлива на бързи промени, каза Радев.
„Ако шокът продължи и започне да влияе върху заплатите, маржовете и очакванията, цената на бездействието ще се увеличи“, каза той. „В такава ситуация, своевременните действия биха били по-разумният курс.“
Този риск е ключова причина, поради която финансовите пазари са предвидили повече от две повишения на лихвените проценти от ЕЦБ тази година, като първото се очаква през юни.
Радев заяви, че е твърде рано да се каже дали ЕЦБ ще разполага с достатъчно данни до срещата си на 30 април, за да вземе решение, но ще разполага с достатъчно данни, за да позволи по-конкретна и структурирана дискусия по политиката.
Банката ще бъде особено внимателна към различни мерки относно инфлационните очаквания, данните за основните цени, показателите за настроенията, развитието на цените на енергията и, най-важното, сигналите относно продължителността на войната в Иран и нейните последици.
Въпреки че опитът от 2022 г. може да направи потребителите по-неспокойни, Радев също така призна, че еврозоната влезе в тази криза от по-добра позиция, тъй като лихвените проценти вече са по-високи, а инфлационните очаквания са стабилизирани.
