Западните Балкани са силно засегнати от негативните последици от войната в Украйна, която значително промени контекста на Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС), се посочва в резолюцията, приета от Европейския парламент на пленарната сесия, проведена на 18 януари.
С 407 гласа „за“, 92 гласа „против“ и 142 гласа „въздържал се“ депутатите приеха резолюцията въз основа на годишния доклад за изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност за 2022 г., изготвен от Дейвид Макалистър, председател на Комисията по външни работи (AFET).
Европейският парламент изтъкна заплахата, която представлява „неоправданата военна агресия на Руската федерация срещу Украйна “ за европейската и световната сигурност и която „значително промени геополитическия контекст на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС“. Заявява се, че войната в Украйна е причинила много разрушения и страдания, като е изострила икономическата и продоволствената несигурност, както и енергийната и климатичната криза в много райони на света.
Войната в Украйна представлява заплаха за стабилността на много държави – членки на ЕС, както и на тези в съседство. В този контекст в резолюцията се набляга особено на страните от Западните Балкани и Източното партньорство, които „се нуждаят от мирно разрешаване на конфликтите, подобряване на стабилността и сигурността и засилване на взаимното сътрудничество“.
В частта от резолюцията, която се отнася до Сърбия, членовете на ЕП изразиха съжалението си за продължаващото ниско ниво на привеждане в съответствие с ОВППС, особено по отношение на войната в Украйна. Те подчертаха „важността на пълното привеждане на държавите от Западните Балкани в съответствие с външната политика и политиката на сигурност на ЕС, особено по отношение на санкции срещу трети страни“.
Европейският парламент „потвърждава позицията си, че по-нататъшните преговорни глави следва да бъдат отворени само когато Сърбия засили ангажимента си за реформи в областта на демокрацията и върховенството на закона и демонстрира пълно съответствие с ОВППС“ и „припомня, че Сърбия, като страна, която се стреми към европейска интеграция, трябва да се придържа към общите ценности и права на ЕС“, се посочва в резолюцията.
В текста се приветства предоставянето на статут на кандидат за членство на Босна и Херцеговина и се настоява политическите участници да покажат ангажираност към осъществяването на необходимите реформи и изпълнението на 14-те ключови приоритета по пътя на страната към ЕС. Европейският парламент също така призова Комисията и ЕСВД „да съдействат на Босна и Херцеговина за бързото изпълнение на ключовите приоритети и за предотвратяване на връщането към националистическите политики от миналото“.
Беше прието и изменение, осъждащо сепаратистката реторика и действия в Босна и Херцеговина, включително честването на национални празници, обявени от Конституционния съд за противоконституционни. В същия параграф се предлагат целенасочени санкции срещу Милорад Додик и други високопоставени служители на Република Сръбска, както и срещу длъжностни лица от трети страни, „оказващи политическа и материална подкрепа на сепаратистките политики“.
Беше приета поправка, приветстваща кандидатурата на Косово за членство в ЕС, както и тази, призоваваща 5-те държави-членки, които не признават независимостта на Косово, да го направят и подчертаваща „спешната необходимост от активизиране на процеса на диалог между Прищина и Белград, воден от ЕС, с цел нормализиране на двустранните отношения на основата на взаимно признаване“.
Европейският парламент приветства също започването на преговорите за присъединяване на Албания и Северна Македония и призова „всички заинтересовани страни да предприемат необходимите стъпки, за да позволят бърз напредък на Албания и Северна Македония“. Резолюцията потвърди подкрепата на ЕП за европейското бъдеще на държавите от Западните Балкани и призова страните-членки „да подновят ангажимента си към разширяването, като изпълнят ангажиментите на ЕС към Западните Балкани“.
В резолюцията се подчертава необходимостта от „по-активна и ефективна комуникационна стратегия“ за популяризиране на ползите от разширяването и отношенията между ЕС и Западните Балкани.
Европейският парламент изрази дълбока загриженост „от съобщенията, че комисарят по въпросите на съседството и разширяването Оливер Вархеи умишлено се опитва да заобиколи и подкопае централното място на реформите в областта на демокрацията и върховенството на закона в страните кандидатки за членство в ЕС“.
Поради това депутатите призоваха Комисията да започне независимо и безпристрастно разследване дали поведението на еврокомисаря е в съответствие с Кодекса за поведение на членовете на Комисията и задълженията на комисаря по Договора.