VIP Media Press 
Дами и господа читатели на VIP Media Press, срещаме Ви с най-популярния импресарио в Югозапада – Георги Иванов.
Нашата медия беше първата, която съобщи новината, че заставаш зад това да не се плагиатства, да не се злоупотребява с името на баща ти Кирил Иванов, който е композитор на песента „Прошки“. Защо точно сега реши да го направиш това? Какво точно те подразни?
– По принцип не става въпрос само за песента на баща ми. Става въпрос, като цяло. В момента е дошло времето, в което реално погледнато вече институциите работят. Министерство на културата също. Изискванията на Европейския съюз почват да се прилагат и в България. Дойде момента около празниците и най-вече преди Прошки, когато неговата песен се пуска навсякъде. Краде се и се презаписва. В деня Прошки баща ми дойде у нас и ме помоли, аз да предприема действия от негово име, тъй като вече чашата на търпението преля. Наглостта по отношение на кражбата на тази песен вече минава всякакви граници. Тук не става въпрос за никаква финансова облага, а за това, че хора си приписват авторство на тази песен. Дори една водеща фолклорна телевизия, която няма да споменавам, завел подал жалба срещу тях, са си позволили да преименуват тази песен като народна. Ползвали са същия текст, като този на баща ми на Иван Кантуров. Ползвали са същата музика очевидно. Записали са нов аранжимент, но върху същата музика. Аз съм взел и предприел абсолютно всички мерки, за да бъде спряно това плагиатство. Тази зелена светлина от моя баща и положението, което заемам към Министерство на културата ми позволиха да си потърся правата. Тази кражба трябва да престане. Аз се свързах и с наследниците на Иван Кантуров. Той има две дъщери. Те категорично изразиха подкрепа. Зарадваха се и казаха, че ще предприемат действия по отношение на текста. Просто съветвам хората, които възнамеряват да злоупотребяват с авторски произведения да не го правят, тъй като нещата се променят.
Разбрахме, че е имало хора, които са препродавали песента?
– Да. Имало е. Не искам да ги споменавам тъй като са ми познати. Нарушителите ми се обадиха едва ли не да ме подкрепят за това, което правя. Аз не съм ги изтъкнал, защото това вече е минало и заминало. Тук идеята е оттук нататък да не се получават тези плагиатства. И пак казвам. Не го правя с някаква комерсиална цел. Аз не съм опрял до някакви приходи от тази песен. Просто трябва да се уважава името на автора. Да не се пише песента народна. Това ни дразни нас. Тъй като да е жив и здрав баща ми, да живее още много години, ние с брат ми сме наследници на неговото авторско право. Авторското право си е авторско право. Когато един човек е нотирал, записал, не е обработил народна песен, а е създал мелодията, композирал е мелодията това значи, че авторът е той. Регистрирана е 93 г. с официални участия на Пирин фолк, Радио Благоевград. Така че няма какво повече да говорим за тази песен. Те са много плагиатстваните песни и то не само на баща ми. Много автори от Пиринския край се поинтересуваха от това, което правя и те също ще задействат процедури за опазването на техните хитове. Няма да ги коментирам, защото те не са ме упълномощили да говоря от тяхно име. Музиканти се оплакват, че няма да могат да пеят. Няма такова нещо. Има си музикален лиценз, който аз също плащам, за да вляза в една зала с хитовете на Орлин Горанов или със златните песни от Златния Орфей. Този лиценз се издава от „Музикаутор“. Плащат се едни права, плаща се един процент за изпълнение. Това е нормалния начин. Нали искаме всички музиканти да запазим изкуството на България. Как да се запази това изкуство, като се краде. Как човек да бъде мотивиран да прави ново изкуство, като знае, че ще го окрадат. Затова съм предприел мерки. Те ще бъдат безкомпромисни. Не се притеснявам от никой. Нито от водещи телевизии, нито от водещи изпълнители. Всеки, който реши да изпълнява песента без да си плати лиценза ще бъде подведен под отговорност. Това е за песента „Прошки“.
Кажи нещо за работата ти в момента. Сега няма ограничения и мерки за безопасност…
– Мога да кажа, че в момента пазара е пренаситен. Всичко работи. Трябва са се улучи точния момент с точния проект на точното място. Трябва да се познават повечето клиенти, за да се постигне някакъв успех. Радвам се, че в момента няма ограничения. Дай боже да няма и занапред. Тъй като ми прави впечатление , че дори и възрастните хора пестят от храна, за да могат да отидат на концерт и да си спомнят за Златния Орфей примерно. Искам да кажа нещо за Благоевград. Страшно съм учуден от това. Оказва се, че в Благоевград има интелигенция. Предстои ни концерт със златните шедьоври на Енио Мориконе. За този концерт мога да кажа, че звезди няма. Има сопрано – Росица Матаниева, която е много добра оперна певица, но не е топ звезда. Към настоящия момент продажбите на билети вървят много добре в Благоевград, което много ме радва. Това е един класически концерт и то с видинска симфониета, не със софийска опера и балет да кажем. Това е нещото, което страшно много ме радва и страшно много ме зарежда. Изкуството пробива в Благоевград.
Какво да очакваме на благоевградска сцена?
– На този етап ще избягам от комерсиалните неща и ще заложа на класически произведения. Есента предстои концерт с класически италиански песни. Този концерт ще бъде поднесен от известния Руслан Мъйнов. Пак ще бъде с видинска симфониета, която е една невероятна симфониета с един много добър оркестър с диригент Левон Манукян. Това е за Благоевград на този етап. Нищо друго не предвиждам. Лятно време в Благоевград, в зала Яворов по принцип няма практика да има събития. Нямаме летен театър към настоящия момент. Ако някой си мисли, че зад Историческия музей измисления летен театър по времето на едно друго управление е летен театър, бих казал че се майтапи. По скоро е детски летен театър за някоя детска градина. Пълна пародия за мен. Аз много съжалявам, че в Благоевград няма място или открита сцена. Дори и в малките градчета вече се правят летни театри. Не говоря за някакво голямо открито пространство, а за това човек като си плати вход да има и необходимия комфорт, за да се наслади на мероприятието.
Срещаш се с много звезди. Има ли човек, който те е изненадал приятно? Да си си го представял в друга светлина, а да се е оказал свестен и народен човек?
– Да, има. Никога не съм вярвал, че Геро ще е толкова народен човек. Много добър и широкоскроен човек. Направи ми невероятно впечатление в Севлиево, когато дойде. Геро се беше погрижил да купи на целия оркестър, на нас, на тон режисьорите, на шофьора дори по една мартеница. Денят беше 1 март. Лично той ги върза на всеки един поотделно. Това е едно много голямо внимание от един човек, който в момента е доста популярен. Другите популярни хора са много обрани. Трудно се отпускат. Което е разбираемо. Известни личности са. Само когато се събираме вечер в хотелите на вечеря нещата седят по друг начин. Както се казва завесата пада. Говорим си. Маската на известност пада. Ставаме по-близки.
Предстоят избори…
– Аз съм разочарован от целия политически елит в България. Няма партия на която бих си дал доверието към настоящия момент. Макар, че никога не съм пропускал избори.
Канили ли са те да участваш в някоя от листите?
– Канили са ме. Никога не бих си позволил да дам зелена светлина на който и да е и да го подкрепя публично. Както и не бих си позволил да очерня някой публично. В България всичко е една изградена схема. Идва новият на власт и започва да играе по същата стара схема. Това е, което аз виждам. Може и да греша. Имам чувството, че когато един човек стане политик започва да възприема хората, като едни мишки, които може да разиграва. Това е моето мнение. Може и да греша. Може и да има свестни политици. Но те като влязат в машината на политиката се пречупват. Не смятам, че в България скоро нещо ще се оправи.
За кмета нищо няма да те питам, песента му е изпята и всички чакаме изборите за да го уволним…
– Аз имам една практика изградена от годините. Независимо кой е кмет на Благоевград, независимо кой е шеф на културата в Благоевград, аз не работя с тях. Не търся контакт за работа с тях. Поради това, че сме малък град и не обичам хората да ме свързват с институции или нещо си за някакви облаги. Далече съм от това и затова избягвам да съм в контакт независимо кой управлява. Ако ми се потърси някакъв съвет бих го дал, но не бих се ангажирал пряко да правя нещо, което е заедно с община, отдел Култура или др. Единственото нещо, което ползвам в Благоевград без проблемно досега, независимо кой е бил на власт е, че ми предоставят достъп до залите, за които ние си плащаме наем и правим културни събития за града. Не желая да ме свързват с никой и съм в графата „Не подкрепям никой“. Ще се радвам ако града се управлява от добър градоначалник. При управлението на Томов бях поканен на коктейл. Като видях пред залата дългите червени килими се отказах да присъствам на това събитие. Това ми е единствената покана. Моите фирми никога не са били канени и не са взимали общински поръчки. Нямаме и такива намерения. Въпреки, че са ми казвали, че ще ме свържат, но аз съм отказвал. Не желая да ми пишат името по разните жълти медии в града. Ние с теб от години контактуваме, защото винаги при Вас нещата са били реални, истински, точни, поднесени както са казани без никаква корекция. Затова имам доверие към теб и твоите медии. За финал искам да кажа: Благодаря ти за всичко през годините. Новите ти медии са страхотни. Убеден съм, че ще се развиват успешно. Много добре са конструирани и аз ги чета редовно. Съветвам хората да следват VIP Media Press и Blagoevgrad2700, защото истинските новини са при вас.
Благодаря! За мен и мойте медии твоята оценка и доверието ти е изключително вежно!
About Post Author
