Още като тийнейджър Стефан мечтае да стане капитан и да плува с кораби през океаните. Оставя тази мечта на заден план за повече от 30 години, а на 47-годишна възраст се връща съвсем неочаквано към нея. Връща го 15-годишният му син Максим с идеята да прекосят океана с гребна лодка. Всичко започва по-скоро на шега. За тази своя сбъдната мечта, Стефан разказва по NOVA.
„След като проверихме, се оказа, че хора вече бяха прекосявали океани с гребни лодки, че това е нещо възможно. И от дума на дума решихме защо пък и ние да не го направим, защо пък и ние не си построим лодка в гаража и да се пробваме да прекосим, примерно, Атлантически океан“, разказва предприемачът.
Двамата започват да проучват начините, по които да си направят лодка. Отнема им година и половина, за да сглобят Neverest в гаража, без да имат никакъв опит, както и представа къде ще ги отведе дръзката им мечта. Името Never Rest хрумна на Макс като игра на думи, включвайки думите Never, Rest и Everest. Идеята е Never rest until you reach your Everest. Или не си давай мира, докато не достигнеш своя Everest. Стефан и Макс се впускат в най-вълнуващото приключение в живота си през 2020 г., заставайки зад донорството като кауза. Първоначалната цел е да прекосят Атлантика за 60 дни, но я постигат за 105, при това в сезона на ураганите. Първите 24 часа описва като най-трудни, но и като тест за силата на тялото и на ума.„Застигнаха ни четири тропически бури, през нас мина един ураган. Когато си в тези бури, в тази малка лодка, тази малка черупка, си като в една кибритена кутийка. Гонеше ни страхът за собствения ни живот. Не на последно място и страха от провал“, признава приключенецът. „Оказва се, че човек е едно перпетуум-мобиле. Стига да почиваш достатъчно, стига да се захранваш, буквално може да се движиш до безкрайност. След 8000 км гребане, всъщност към края вече дори имаш желанието да продължиш още малко.“
Стефан вярва, че колкото по-трудна е целта, толкова по-голямо е удовлетворението, но и толкова повече хора те подкрепят. За него най-голямата опора е съпругата му Жени, която до последния момент не им дава зелена светлина. Тя е тази, която отговаря за логистиката и следи маршрута им не само ежедневно, но ежечасово.
А какво е усещането да видиш суша след повече от 3 месеца във водата?
„Когато наближихме вече другия бряг, изпитвахме смесено чувство. Едното беше на това, че сме се избавили, като че ли от устата на акулата все едно сме излезли, а другото чувство беше на щастие, защото се събираме отново със семейството. Често казвам на децата си, че всичко свършва. И уикендът свършва, и ваканцията свършва. Това, което не свършва, е семейството. Ние сме заедно за цял живот“, разкрива емоциите си Стефан.
Преди да потегли към океана зоната на комфорт за Стефан е финансовата индустрия, в която от 10 години работи като независим финансов консултант. Казва, че финансирането на стартираща компания е също толкова трудно, колкото да хванеш греблата и да се опиташ да прекосиш Атлантика. Дните в Атлантика правят връзката между баща и син още по-силна.
„Аз имам щастието да мога да се откъсна от работата за известен период от време, да заредя батериите в природата и след това да се гмурна отново във финансовите мандати, в предизвикателствата, в ежедневието с още по-голям хъс“, признава той.
С голямо нетърпение Стефан ще се впусне и в следващото приключение през океана.
„Явно съм се заразил с тези океански експедиции и планирам четвърта океанска гребна експедиция, този път през Индийски океан, от Австралия до Африка, следващия май. Интересното е, че този път експедицията ще се проведе под флага на The Explorers Club. Същия този клуб, под който флаг са проведени първата експедиция до Луната, до Северния полюс, до Южния полюс, първото изкачване на Еверест, така че ние наистина ще бъдем като откриватели на това какво ще се случва в Индийския океан. Нямам търпение“ споделя финансистът.