По абсолютно безапелационен начин Карлос Насар грабна олимпийското злато.
Той буквално отвя конкуренцията в категория до 89 килограма и стана олимпийски шампион по възможно най-категоричния начин.
Роденият именно в Париж щангист, който има българска майка и ливански баща, направи двубой от 404 килограма, след като вдигна 180 килограма в изхвърлянето и 224 в изтласкването.
Така Карлос Насар донесе втората титла на България от Олимпийските игри в Париж, както и първата ни титла в щангите от 20 години насам, след като в този толкова успешен за страната ни спорт последната титла бе на Милен Добрев от 2004-а.
Спорт, който през тези 20 години премина през какви ли не катаклизми, дори и изхвърляне от международните състезания, но все пак успя да произведе този суперталант.
Момче, което едва на 20 години вече има всички значими трофеи в своя спорт. Световна титла, спечелена едва на 17-годишна възраст, две европейски титли, а комплектът отличие бе завършен с този безапелационен олимпийски триумф в Париж.
Показателен е фактът, че Карлос Насар се нуждаеше само от един опит в изтласкването, за да грабне титлата, или общо четири от възможните шест опита, което говори за невероятния феномен, който България има в щангите.
Карлос стартира с доста леките за него 173 килограма в изхвърлянето, които той вдигна без проблем и с усмивка, но целта в случая бе да се подсигури сигурен и успешен първи опит.
След това със същата лекота Карлос Насар се справи и със 177 килограма, а българинът предпочете да не рискува в третия си опит със значително увеличение на килограмите и вдигна 180.
Опитът му също така бе продиктуван и от факта, че основният му конкурент Йейсон Лопес от Колумбия, който е и световен рекордьор в изхвърлянето, се провали при първия опит на 180.
В крайна сметка Лопес вдигна 180 от втория път, като двамата с Карлос преминаха към изтласкването с еднакъв резултат, но за всички бе ясно, че силата на българина е именно във второто движение.
В изтласкването Карлос до последно изчакваше да види какво ще направят конкурентите му, а то не бе нищо впечатляващо.