На 17 км от Банско се намира село Добър. Пътят до него е асфалтиран с живописни гледки. Селото се намира на 1050 м и е дом на забележителната църква “Свети Теодор Тирон и Свети Теодор Стратилат”.
Тя е национален паметник на културата и е част от 100-те национални туристически обекта.
Църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е единствената в България, кръстена на тези светци. Като площ е малка, около 160 кв.м., но пък изключително богато изрисувана. Част от стенописите се считат за нетрадиционни. Тя е дом на над 450 майсторски изографисани стенописи.
Категорично не може да се каже кога е построен храмът. В пода на църквата има голяма мраморна плоча с двуглав орел, на която е изписана годината 1112. Останалата част от надписа върху нея остава неразчетен и дали плочата е пренесена и вградена или създадена със строителството на храма, никой не знае.
От друга страна стенописите в храма са завършени през 1614 г. и това е второто основание за годината на неговото възникване. Тези изящни рисунки остават най-голямата мистерия на Добърската църква, известна още като “църквата с летящата чиния”. Причината да бъде наричана така е, че на един от стенописите – “Преображение Господне” – Исус Христос се спуска с обект, приличащ на летяща чиния. Този извънземен обект се появява и на още два стенописа – “Възкресение Господне”, където Христос е сякаш в космическа капсула и “Успение Богородично”, където Божията майка е изобразена отново в нещо подобно на ракета.
Иконостасът но църквата е изключително рядък. Представлява зид с два входа, върху който има монтирани икони и резбована венчилка с изключително богата орнаментика.
Още един необясним факт е, защо двамата най-известни светци – Св. Димитър и Св. Георги са представени в цял ръст, а не на кон, както най-често биват изобразявани. Това е и храмът с изображения на най-много жени светици. Традиционно в храмовете могат да бъдат открити 4, 6 или максимум 12 женски образа, а тук се разпознават образите на 30 светици. Защо те наброяват толкова много и как изобщо е било допуснато, остава също загадка.
Храмът и стенописите са изключително добре запазени. Църквата не е била разрушавана и опожарявана, а още по-впечатляваща е естествената климатична система вътре в него, която е спомогнала за запазването на стенописите. Дълго време те са били покрити със слой пушек от горящите през годините свещи и това е помогнало да се запазят във времето. Стенописите не са били реставрирани, а само почиствани и консервирани.
Благодарение на прозорците температурата тук целогодишно е 2-4 градуса. При градежа на храма в стените нарочно са оставени отвори, които са свързани по между си, за да може въздухът да циркулира свободно. Гениално архитектурно решение, благоприятствало запазването на храма. Част от църквата е вкопана в земята, което допринася за ниските температури в нея. Усещането е сякаш си в пещера.
Храмът се намира на пътя между Атон и Рилският манастир. Дворът е изключително добре поддържан, а зад храма се намира аязмото – лековит извор, който никога не замръзва. Легендата разказва, че ослепените войници на цар Самуил са минали през селото на път за Рилския манастир след битката при село Ключ. Измивали са очите си и водата облекчавала болката им. Част от тях решават да се заселят тук и създават прочутата Добърска школа за слепи певци, която съществува до началото на ХХ век.
Снимките в църквата са забранени.
От село Добър са и Добърските баби– една от най-интересните ни фолклорни групи, включена в националната листа за живи човешки съкровища.
Добърски баби са фолклорна формация, която съществува вече повече от 50 години. Група. Състои се от 12 баби, които след църквата са второто не по-малко значимо богатство на Добърско. Те имат уникалната задача да пренесат през годините добърския автентичен фолклор, да го предадат на младите поколения, да се грижат за запазването му за вечни времена.