Уважаеми г-н председател,
Уважаеми дами и господа народни представители
Ситуацията изглежда като че ли да си играем с огъня, тичайки около една купа сено с кибрита и да видим кой ще го запали.
Уважаеми български граждани, от два дни това, което предлагаме на вашето внимание е позор. И не е вярно, че и утре слънцето ще изгрее по същия начин, като че ли не се е случило нищо. Случва се едно огромно нещо за държавата и едно важно нещо за народа.
Първо за държавата – това, което става от вчера е най-тежкият удар върху парламентарната република, върху парламентарната демокрация и партийната система. Ние днес и вчера не избираме просто Петър, Росен или Иван, ние наливаме масло в огъня на онези, които искат да приключат с парламентарната демокрация и с многопартийната система. Това започва да изглежда като сценарий, това е поне от година и половина. Това е големият проблем за държавата. Ставаме ли съучастници в този процес на унищожение на парламентарната република и въвеждане на еднолична власт или намираме разум да се противопоставим и да кажем, че няма по-добра и по-висша форма от парламентарната Република България.
Вторият, не по-малък въпрос, за народа – да, сигурно и утре пак слънцето ще изгрее, но ако няма парламент – няма бюджет, няма увеличение на пенсиите, няма компенсации за тока, няма енергийно бедни. Има растящи цени, има невъзможност на българската парламентарна демокрация елементарно да отговори на тази ситуация и да подкрепи народа си през зимата. Ние не просто избираме една личност, ние решаваме два големи въпроса – ще укрепим ли парламентарната република или ще я сдадем и ще преведем ли хората през зимата или, както тук се чу, отиваме на избори.
Ще ви споделя какво е моето усещане от безкрайните среднощни, сутрешни, ежедневни, вече два дни консултации. Като че ли има нагласа за избори и като че ли всеки се пази да надхвърли това усещане за избори и да решим ще имаме ли парламентарна република и подкрепа за народа или ще захвърлим всичко и ще отидем на избори.
Ще си позволя само няколко изречения за БСП, защото днес по-голямата ни грижа е какво ще стане с България. Ние много трудно извадихме БСП от етикета “статукво“. И влязохме в съюз с онези партии, които се появиха нови и започнахме промяната. Ние за тази промяна се борим много преди “Продължаваме промяната“ изобщо да си мислят, че ще станат парламентарно представена партия и вие, колеги, го знаете. Ние автентично се борим тежко с това 7 години. И излязохме от формата на статукво и станахме една от партиите, които наистина искаме промяна. Моето усещане от тези консултации, е че се връща онзи дух на залепяне на “партии на статуквото“ и “партии на промяната“. Не се вижда в публичните дискусии, но нали си обещахме на председателски съвет, че тук ще си говорим публично, и че искаме народът да знае всичко.
Защо не можем да стигнем до съгласие? Защото някой отново се опитва да ни пакетира – вие сте статукво, вие сте промяна. БСП, ДПС и ГЕРБ са статукво – ние сме промяна. Уважаеми колеги от ПП, Петков и Василев. Работихме заедно, работихме с взаимно уважение и много труд.
Биха ни заедно, мафията ни би заедно. Но това, което чух днес – ние не приемаме. Репликата: „Трябва да се видим в Зала запад, за да бъде всичко публично и да няма задкулисие“ е индиректно обвинение, че ние всички други официални парламентарни партии, ръководства на партии и председатели на партии сме се събрали на най-официалното място – в председателския кабинет и дискутираме на най-важното място в парламентарната зала нещо задкулисно. Няма да позволим никой и по никакъв начин да сложи БСП в образ на някакво задкулисие.
Вие може да сте тук от 1 година, но тези хора и много други наши депутати са изстрадали битката със задкулисието както на вас тепърва ви предстои и сигурно идея си нямате какво означава. И всякакъв опит да се привърже този е задкулисие, а онзи е нов, прогресивен и промяната – за БСП няма да ви го дадем.
Ето така ще се изправя пред българския народ и ще кажа, че ние не сме яли бой 6 години от мафията и задкулисието, за да си позволяваме някой освен да ни открадне програмата, да ни открадне и образа.
Днес уважаеми български граждани на председателски съвет, тъй като не бих си позволила да го коментирам – имам парламентарна и институционална култура. Но тъй като вече започна да се разказва какво се е случило – да кажа и аз нашата гледна точка. Днес постигнахме сутрина или по обяд вече беше крехко съгласие да си оттеглим кандидатите, защото се видя, че никой не получава подкрепа. Няма смисъл да буксуваме и да продължаваме по същия начин. Няма смисъл. Навън все по-голямо разочарование се трупа от това, което правим тук. Постигнахме някакво крехко съгласие, че ще си оттеглим кандидатите и, че може би ще се обединим около принципен въпрос, не около личност. Принципно и приемливо най-възрастния, който открива заседанието да продължи да го води, да го изберем. Да изберем заместници от всички партии. Те да му помагат, да се ротират като заместници, да водят заседанията и да тръгне парламента. Да тръгне бюджета, да тръгнат компенсациите, да тръгнат парите на хората. Крехко съгласие, което трябваше да стиковаме с парламентарните си групи. Аз го направих. Парламентарната група прави този компромис, въпреки че по критериите описани от колегите – Кристиан Вигенин отговаря и на трите. И е бил заместник-председател, и е обществено уважавана личност, и е диалогичен с всички вас.
Постигайки това крехко съгласие ние правим разумен компромис. Ние с Вежди Рашидов имаме толкова тежки битки партийни, лични, какво ли не ме е наричал в ония години предишни. Въпросът днес е по-голям. Ще има ли парламентарна република – ще го повтарям 10 пъти в тази реч. И ще има ли грижа за хората? На последния вече председателски съвет преди 15 минути това крехко съгласие се разпадна – да се обединим около най-възрастния, да изберем заместници от всички ни и те да са равнопоставени. Тоест всяка парламентарна група да има своя глас в ръководството на парламента. Това се разпадна преди 15 минути поради различни претенции. Тях вече няма да разказвам.
Затова в такъв случай към този момент не оттеглям кандидатурата на Кристиан Вигенин. Той отговаря на критериите на колегите. Нека ги обсъдим, ако стигнем до нещо друго в зала – да. Ако намерим обединяваща кандидатура, ако се върнем към подкрепата на Вежди Рашидов – добре. Но стига сме си играли на кукли. Извинете ме, но множко станаха днеска срещите и разговорите, и непостоянните позиции.
В тази политика като кажеш веднъж нещо, като го кажеш сутринта – повтори го на обяд и следобяд. Не боли. Обобщавам и приключвам. Ние подкрепяме първоначалния вариант да се обединим около най-възрастния. Заместници, ротационен принцип и да тръгне парламента с ясни цели – бюджет, подкрепа за хората, социални закони. Дали ще има правителство, дали ще има мнозинство, това са други въпроси. Ако не стигнем до такова съгласие всички – ще подновя кандидатурата на Кристиан Вигенин и нека да се види, особено тези, които предложиха – подкрепят ли човек, който е зам.-председател, с обществено доверие и консенсусен, и диалогичен за тази зала.