Всяка година, в три часа през нощта в събота срещу неделя на последната седмица на месец на март, 60 минути изчезват от часовника и времето се появява отново всяка година в края на октомври! Не, това не е магически трик — това е преминаването от зимно към лятно часово време и обратно.
Лятното часово време е създадено, за да се използват по-добре дългите слънчеви часове през лятото. Чрез преместването на часовниците с един час напред през март, ние печелим един час дневна светлина от сутринта до вечерта. В първата неделя на ноември ние се „ връщаме назад“ и превъртаме часовниците си назад, за да се върнем към стандартното време.
От къде идва идеята?
През 1784 г. тогавашният американски посланик в Париж – Бенджамин Франклин пише до френското издание „Парижки журнал“, че парижаните ще пестят от свещи ако стават по-рано с един час. Днес това негово предположение се смята за шега. След Франклин обаче никой дълго време не се замислял за рационалността в използването на дневната светлина. Идеята е подкрепена по-късно – през 1895 от Джордж Фъндсън, който колекционирал буболечки и искал малко повече време, за да се радва на любимите си насекоми. Но до промяна тогава не се стига. През 1908 г. пък Уилям Уилет подема сериозно инициативата за прокарване на закон за смяна на времето в британския парламент. На няколко пъти негов проект е вкарван за обсъждане, но всеки път е отхвърлян.
Междувременно, през 1915 година, в разгара на Първата световна война, германците правят промяната. Мотивът – да пести от въглища. Така промишлеността, която захранва войната щяла да бъде по-ефективна. Великобритания и САЩ ги последват година по-късно. Смяната на времето е отменено с идването на мира, за да се завърне трайно с Втората световна война.
България въвежда лятното часово време на 1 април 1979 г. Преходът от стандартно към лятно време е горе-долу на еднаква дата – последната неделя на октомври (а за страните от Южното полукълбо – последната неделя на март).
Датата на минаване към лятно време обаче силно се различава: в много страни в Европа и Монголия това е последната неделя на март, в САЩ, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн – първата неделя на април, в повечето арабски страни – последният петък на април, информира в. „Сега“. В някои държави като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно време става на 1 април независимо от деня от седмицата.
За или против смяната на лятно и зимно часово време.
И досега практиката за сменя на времето не е еднозначно приета. Поддръжниците смятат, че така се пести енергия, осигурява се повече светлина и се повишава активността, има и важна социална функция. Според противниците – влияе негативно върху здравето с разстройването на биологичния часовник, а икономията е незначителна. Според приетата Директивата на Европейския съюз от 2001 г. всяка държава сама решава дали да променя времето си. Единственото тези страни, които искат да го направят трябва да се съобразят с часа и месеца, приети от Европейския съюз.