VIP Media Press 
Петър Дънов, наричан Учителя е роден на 11 юли 1864г. в село Хадърча, близо до Варна. Баща му Константин Дъновски е свещеник, а той е третото дете в семейството. Петър Дънов започва образованието в основното училище в родното му село, но по време на освободителната война училището е закрито.
Дънов продължава образованието си в мъжката гимназия във Варна, а през 1886г. завършва и Американското научно-богословско училище в Свищов. Две години след това Учителя заминава за Америка. Само след още 2 години през 1890г. завършва семинар по теология в Медисън, Ню Джърси. Следват още две години като редовен студент в Бостънския университет от където се дипломира на 7 юни 1893г. След дипломирането си завършва и едногодишен курс по медицина. През целия си престой в САЩ Дънов живо се вълнува от Всемирното бяло братство и редовно посещава техните годишни срещи. Според него основите на това братство са поставени от Богомилите в България 10 века по-рано.
През 1895г. Дънов се завръща в България, но прекарва първите си години на родна земя в дълбоко уединение, живеейки при сестра си Мария във Варна. През 1896г. Дънов издава първата си книга „Наука и възпитание”. Година по късно на 7 март 1897г. Божествения дух слиза в тялото на Петър Дънов и той се превръща в Беинса Дуно или Учителя на Бялото братство. Малко след това той издава и брошура с мистичен текст и странното име „Хио Ели Меси Месаил”. Събитията от 1897г. го поставят в центъра на духовното общество, което по късно се развива до универсално бяло братство. Първите ученици на Петър Дънов са Георги миркович, Мария Казакова, Тодор Стоянов, Пеньо Киров и Анастасия Желязкова.
През 1898г. той изнася лекцията „Призвание към народа ми”. Тази лекция е апел към хората за по-добро социално и духовно самоутвърждение. На следващата година Дънов записва и „Десетта свидетелства господни” и „Божието обещание”.
Първият събор на Бялото братство се състои на 7 април 1900г. във Варна. На срещата присъстват всички негови ученици. Оттогава се поставя традицията на ежегодните събори на братството, но от следващата година те започват да се провеждат през месец август. През годините местата за срещи са се променяли и са били както следва: 1900 – 1908г Варна; 1909 – 1925г. Велико Търново; 1926 – 1941г. София, а след 1941г в месноста Седемте рилски езера на Рила и на Витоша.
От 1901 до 1912г. Учителя Дънов пътува по всички краища на България и изнася лекции. През 1912г. в Арбанаси, близо до Велико Търново, работейки върху библията той написва произведението „Завета на цветните лъчи на светлината” и го отпечатва още същата година. На първа страница на печатното издание е изписано мотото: „Винаги ще съм предан раб на Господа Исуса Христа, Син Божий.”
През 1914г. Учителя Дънов оформя основните принципи на своето учение и им дава името „Новите учения на Универсалното Бяло братство.” През март 1914г. провежда молитвено събрание на което провъзгласява началото на новата епоха на Водолея. По-късно същата година стартира и неделните си беседи „Ето Човекът”, част от сериите „Сила и живот”. На 8 февруари 1917г. в София той започва да изнася специални лекции, предназначени само за омъжени жени. Тези негови лекции продължават до 30 юни 1932г.
На 24 февруари 1922г. в София е основана школата на Всемирното Бяло Братство. Там учителят Дънов води своите лекции в продължение на 22 години до декември 1944г. Там той обучава два отделни класа. Единият е общият окултен клас на който води лекции, озаглавени „Трите живота”, а другият е младежки окултен клас на който изнасяните лекции се казват „Двата пътя”.
През 1927г. Учителят Дънов основава селище, наречено Изгрев, което се намира близо до София (днес е част от града), където се събират неговите ученици и последователи. Там той изнася своите лекции и изяснява различните течения на своето слово.
Две години по-късно през 1929г е основана и школата в Рила планина, където се смята, че е била най-древната окултна школа на земята. През 1934г. на бял свят идва и Паневритмията, което е комбинация от музика и движения и е съставено от 28 упражнения. Малко по-късно към нея се добавят още две упражнения, наречени „Слънчеви лъчи” и „Пентаграм”.
През 1936г. на Учителя Дънов е нанесен жесток побой, който води до мозъчен кръвоизлив и частична парализа. Автор на покушението е активист на политическа партия Демократически сговор. Дънов показва невероятна воля и на 12 август за годишния събор на Бялото братство той вече е напълно възстановен.
През 1939г. Учителят Дънов оставя послание към учениците си наречено „Вечният завет на Духа”. По време на Втората световна война и бомбардировките над София, през 1944г. Петър Дънов авакуира своя ашрам Изгрев и се мести в село Мърчаево. Известно време живее в дома на своя ученик Темелко Темелков. През месец декември същата година Петър Дънов изнася последната си лекция пред общия окултен клас, а на 27 декември 1944г. Учителя ни напуска, като тялото му е погребано в ашрама му Изгрев.
Идеологическа и методологическа доктрина
Различните аспекти на ученията на Учителя Дънов са развити в над 7000 лекции, проведени от него самия. Те са създадени в периода 1900 – 1944г. Публикувани са в няколко многотомни издания: Лекции пред общия окултен клас, Лекции пред специалния окултен клас, Неделни лекции, Лекции от годишните срещи на Бялото братство, Сутрешни лекции и др.
Основните категории на неговото учение са любовта, мъдростта, истината, справедливостта и добродетелта. Любовта е централната макро и микрокосмична категория, която функционира в различните аспекти на човешкото съществуване в сърцето, в душата, в съзнанието и в духа. Така нареченото Голямо Всеобщо Братство е основно с космологични възгледи. То е описано като един организъм състоящ се от напредналите човешки души и девет степенната йерархична система на супер чувствителните същества (ангели, архангели, принципали, власти, сили, господства, престоли, херувими и серафими). Исус Христос е върховният ръководител на Голямото Всеобщо Братство.
Дъновизма разглежда историята на световната култура, като проекция на космическия ритъм, структуриран в световните периоди и подпериоди. Периодите са следните: полярен, хиперборейски, лемурийски, атлантски, пети, шести и седми. Подпериодите на настоящия пити период се наричат културни епохи и включват: епохата на Рака (древноиндийска епоха); епохата на Близнаци (древноперсийска епоха); епохата на Телец (древноегипетска епоха); епохата на Овен (древна Гърция и Рим); епохата на Риби (западна европа); епохата на Водолей (славянската епоха) и др. Човешкото съзнание се проявява и развива, чрез колективни, индивидуални, върховни колективни и космически етапи. Според Учителя Дънов човечеството е навлязло в епохата на Водолея през 1914г. и преминава от петата към шестата културни епохи. През този период според Учителя Дънов индо-европейската раса ще е лидер в еволюционен аспект. Първата стъпка към колективното съзнание са направени през настоящия преходен етап. Една от неговите социални форми е постигната, чрез висшите аспекти на любовта – живот за цялото. Разширеното колективно съзнание представлява живота на цялото и се разглежда, като атрибут на предстоящата Шеста (славянска) културна епоха и на бъдещата Шеста раса, произтичаща от него. Според учителя Дънов шестата раса ще се появи в бъдещия шести голям период и ще реализира културата на Любовта с много по-голям обхват.
Психологическите аспекти на човешкото развитие според Учителя Дънов е последващата трансформация през 4 културни архетипа: Старият завет; Новият завет; Праведния и Ученика. Преходът към последния се разбира като съвкупност на методите за обучение, насочени към превръщането на идеалното концептуално съзнание и се обозначава, като „разцвет на човешката душа”. Учениците на Дънов трайно свързват съзнанието си с Христос и преживяват в своята емоционална, мисловна и волева сфера това което е вършил той. По този начин съзнанието на ученика и по-специално неговото етерно тяло се възприема като обект и субект на т.н. „второ пришествие на Христос”.
Основните методи за духовна работа в школата на Всемирното Бяло Братство са: молитвени събрания, музикални и дихателни упражнения, четене на словото на учителя Дънов, поздравяване на изгрева на слънцето, излети в планината, живот в общностите на братството, годишни срещи и т.н. Специални методи са „Завета на цветните лъчи на Светлината” и танца „Паневритмия”. Всички методи се считат за добри практики за преживяване на Христос посредством целостта на човешкото същество и по-точно чрез човешкото етерно тяло.
Философски принос
Идеите на учителя Дънов са приложими в различни области на философията. Разработени в множество лекции те са предмет на анализ и интерпретация. Някои от идеите му в областта на философията са следните:
„Вашето съзнание може да пътува със скоростта на бавен влак, но може да пътува и със скоростта на светлината и дори по-бързо. Следователно времето и пространството са функции на съзнанието. Съзнанието е извън обхвата на времето и пространството.” (Младежки клас, година 1, лекция 13, противоречията в живота, 24 май 1922)
„Съвременните хора все още не могат да си представят, че светлината е живот. Живеем живота си в светлината. Светлината която физиката обяснява е подсъзнанието на живата светлина. Светлината също има съзнание и то съответства на фазите на нашето съзнание, подсъзнание, самосъзнание и супер съзнание.” (Младежки клас, година IV, лекция 25, Влияние на вътрешната светлина, 12 април 1925 г.)
„Човек може да прецени дали има същества на слънцето посредством светлината на слънчевия спектър. Преди всичко навсякъде където има разумен живот, светлината идва по специален начин. Има разлика в разпространението на слънчевите лъчи идващи от несъзнателно същество (нежив обект) и тези които идват от разумно същество – законите са различни.” (Младежки клас, година IV, лекция 15, изпитванията на ученик. Житното зърно, 25 януари 1925)
„Хората искат да придадат определена форма на Бога, но нека си зададем въпроса каква форма можем да придадем на светлината? Светлината сама по себе си създава форми, но как създава тези форми? Веднага след като срещне определено препятствие тя вече създава определена форма. Направете средата на вашите мисли по-рядка или по-плътна и веднага ще изпитате някакво пречупване.” (Младежки клас, година I, лекция 5, Стария и Новия живот, (29 март 1922)
„Първият процес, който е началото на волята е ограничението. Без каквито и да е било ограничения волята не може да се изгради. Волята предполага строго определени движения в съзнанието.” (Младежки клас, година I , лекция 4, Характеристиките и проява на волята, 15 март 1922)
„Колкото по-напреднала в еволюционно отношение е определена форма на живот, по-интелигентни са и атомите, които го съставят. За да достигне по-висок етап на развитие атома трябва да премине през четири царства – минералното царство, царството на растенията, животинското царство и царството на човешките същества. Колкото по-стабилни са атомите в човешкия организъм, толкова по-добри характеристики те предават на човешкият характер.” (Младежки клас, година V, лекция 13, Реалните променливи, 1 февруари 1926)
Разпространение на учението по света
През 40-те години учението на Петър Дънов става популярно в някои европейски страни, като: Франция и Литва. През 70-те години учението се разпространява в страни, като Русия, Канада и САЩ. През 90-те години се появяват негови ученици и последователи в Обединеното кралство, Германия, Австралия и Конго. След демократичните промени В България е регистрирано сдружение с нестопанска цел „Бялото Братство”, който се ръководи от върховният съвет на братството. Извън България има десетки духовни центрова, като най-големия се намира в Бонфин, Франция. Този център е създаден през 1953г. от Михаил Иванов, който е ученик на Дънов.
About Post Author
