В неделя вечер на Олимпиадата гледахме „най-великия финал на 100 метра за всички времена“
VIP Media Press 
„Най-великият финал на 100 метра за всички времена“. Думи, които четирикратният олимпийски шампион Майкъл Джонсън изрече, а след това редица световни медии повториха.
Дали това, което видяхме в неделната вечер на „Стад дьо Франс“ бе най-великият финал на 100 метра е трудно да кажем, защото в съзнанието на всеки фен на леката атлетика изникват няколко такива спринта. А и подобна „титла“ за различните епохи е трудно да се присъди с такава категоричност.
Не трябва да забравяме влизането с гръм и трясък на сцената на Юсеин Болт в Пекин, титлите на Карл Люис, а и, разбира се, Джеси Оуенс от 1936-а. Но пък няма как да се отрече, че това, което сториха осемте най-бързи мъже на планетата в неделя вечер е историческо в много отношения.
Това бе не само най-бързият, но и най-равностойният финал. А дори и при днешните напреднали технологии, състезателите на пистата и феновете по трибуните в Париж трябваше да чакат доста време преди надписът „Photo“ да се смени с времена срещу имената на седем от осемте състезатели. И да имаме победител.
И когато това се случи, то срещу Ноа Лайлс и Кишейн Томпсън видяхме едно и също – 9.79 секунди.
Две еднакви времена, но американецът Лайлс започна да празнува на пистата убеден, че е постигнал първата си голяма цел в Париж. Защото ексцентричният спринтьор нахлу на световната сцена с куп заявки, сред които да свали рекордите на Болт от таблото.
Смело, но първата цел по пътя бе постигната, а малко след изписването на тези две еднакви времена се оказа, че златото в кралската дисциплина на леката атлетика е решено с невероятните 0.005 секунди. Това са пет хилядни. 9.784 за Лайлс и 9.785 за ямаеца Томпсън.
Дори при вида на кадъра от фотофиниша ни трябва доста време да преценим кой минава линията първи. Представете си само колко са 0.005 секунди. Как този миг те разделя от вечно място в историята на спорта. Незабележимо е дори от кадрите над главите на атлетите. И от показаната графика.
Истината е, че детайлът, решил този епичен финал е едно ключово накланяне напред от страна на Лайлс. Толкова минимално и незначително е, а му отреди златен медал.
източник – dir.bg
About Post Author
