
Днес ще засегнем една много важна тема. Тя е свързана с липсата на емпатия към животните и насочване към правилния фокус към причините на проблема – а именно хората и тяхната безотговорност.
Не е ли време да спрем противопоставянето КУЧЕТА-ДЕЦА и агресията и нехуманното отношение към бездомните?
Общество, което изоставя животните си – какво послание изпращаме на децата си?
Много от вас са прочели в групите във Фейсбук историята за Ади-куче бебе, изоставено в кашон в полето, но и пребито почти до смърт до степен, в който е засегнато зрението й почти напълно.
На 5 януари 2025 г., в полето край Благоевград, едно еднокилограмово бебе куче бе намерено захвърлено в кашон. Малкото ѝ тяло бе изтощено, замръзнало и на прага на смъртта. Очите ѝ бяха подути от кръвоизливи, ушите ѝ – засъхнали от кръв, а при всеки опит за докосване се свиваше в паника и пищеше от страх.
Това е Ади – защото бе спасена от ада, в който „нейните хора“ се опитаха да я пратят.
Освен че е била отделена твърде рано от майка си, някой е решил, че това невинно същество няма право да живее. И вместо да поеме отговорност, „собственикът“ ѝ я изхвърля – гладна, болна и пребита – като ненужен боклук.
Ади оцеля – благодарение на медицинска грижа, антибиотици, качествена храна и любов. Но страхът остана. Травмите са толкова дълбоки, че дори и днес, след като животът ѝ е спасен, зрението ѝ е увредено завинаги. Ади търси добри хора, които да я приютят в дома си и дарят с любовта си.
От улицата до приюта – къде започва проблемът с бездомните животни?
Всеки ден по улиците на България виждаме стотици бездомни кучета и котки. Мнозина обвиняват тяхното съществуване като основен проблем, но малко хора се замислят откъде идват тези животни.
Те не падат от небето.
Те не се появяват по магически начин.
Те са изоставени от собственици, които не поемат отговорност.
Всяко бездомно куче е резултат от човешка безотговорност – от хора, които взимат домашен любимец „за кратко“, без да са готови да се грижат за него.
В България некастрирани кучета се изхвърлят или размножават безконтролно, а институциите не налагат никакви санкции на собствениците, които изоставят животните си.
Никой не следи кой развъжда и продава кучета нелегално.
Никой не наказва онези, които ги изхвърлят на улицата, когато им омръзнат.
Никой не контролира как се изразходват средствата по програмите за кастрация.
„Решението“ – насилие и убийства.
Докато Европейските държави прилагат политики за осиновяване, кастрация и контрол върху отговорното отглеждане на животни, в България проблемът с бездомните кучета се „решава“ чрез отрови, побои и тайно извозване на животни извън градовете.
На Ади ѝ се е „паднал“ шанс – някой я е намерил навреме. Но колко други кучета не получават втори шанс?
Колко от тях умират в страдание – удушени с тел, бити до смърт, изоставени в гората, натровени?
Какъв пример даваме на децата си?
Никой не иска бездомни животни по улиците. Но оправдава ли това насилието?
Какво казваме на децата си, когато виждат, че едно беззащитно кученце е пребито почти до смърт?
Как възпитаваме следващото поколение, когато институциите бездействат, а обществото мълчи?
Как очакваме повече човечност в бъдеще, ако днес безразличието и жестокостта побеждават?
Проблемът с бездомните животни е човешки проблем. Той започва с безразличието и ще приключи само с отговорност и контрол.
Ади оцеля. Но следващото изоставено куче може да не е толкова „късметлийско“.
Време е да спрем да се питаме „кой ще направи нещо?“ – и да поискаме, но и да се борим за промяна!
автор: Петя Кулина