Защо изборът на председател на Народното събрание се оказа препъникамък за българската политика
VIP Media Press 
Избирането на председател на Народното събрание се превърна в препъникамък за българската политика от няколко години насам.
Гласуването на ръководство на парламента по правило дава възможност да започнат процедурите за формиране на правителство. Без ръководство не може да се конституират парламентарните групи, с които президентът трябва да започне консултации за кабинет, предава NOVA.
Никола Минчев – последният бърз избор
Последният, който е избран, без да се стига до тежко зацикляне, е Никола Минчев. Той оглавяваше 47-ото Народно събрание. Беше избран още в първия ден, както повелява и Конституцията. Оттогава това не се е повторило.
Вежди Рашидов – 3 дни
При избора на Вежди Рашидов се стигна до спиране на часовника в парламента. Така първото заседание на 48-ото Народно събрание продължи три дни. Никой от кандидатите не събра нужната подкрепа и Рашидов от председателстващ за ден като най-възрастен, зае поста за постоянно. Оттогава е и неговата реплика: „Положението вместо да се влошава, става безнадеждно”.
Росен Желязков – 8 дни
При Росен Желязков отново се стигна до спиране на часовника, а между първия ден на 49-ото Народно събрание и събирането на нужните гласове за избор на председател минаха цели осем дни. Депутатите обаче си дадоха и великденска ваканция. В крайна сметка Желязков беше избран и така стана първият ротационен председател.
Рая Назарян – 2 дни
Последният парламент – 50-ият, се водеше от Рая Назарян. Събирането на нужните гласове в нейна подкрепа отне два дни.
Кое прави избора още по-труден?
Фактът, че след промяната на конституцията председателят на парламента влезе в списъка с онези, които могат да бъдат служебни премиери, прави избора още по-труден. Сега депутатите имат едно наум – освен председател на Народното събрание, избират и възможен премиер.
About Post Author
