Общинското предприятие “Приют за безстопанствени животни” е създадено от бившия кмет на община Благоевград Илко Стоянов. До избирането на бившия градоначалник за кмет, общината има сключени договори с ветеринари от града, които извършват кастрация на бездомни животни. А приютът на Стоянов се управлява от хора без ветеринарно образование. Установено е, че в него се извършват некачествени кастрации на животни, за които впоследствие общината плаща. Проблемът с бездомните кучета се задълбочава все повече и повече, особено откакто Илко Стоянов заема позицията на кмет. Той спира да ползва професионалните ветеринарни услуги и назначава верни свои приятели и близки в приюта за животни.
Кои хора са избрани да работят в приюта?
За директор е избрана Владислава Асенова – учителка в детскаг радина в гр. Кочериново, която работи на трудов договор, на 4-часов работен ден. В момента въпросната жена продължава да работи в детската градина, като по документи е и директор на общинския приют.
На практика приютът се управлява от Георги Ценев, с който формалната директорка живее на семейни начала.По официални документи, той е назначен в приюта на длъжността “ловец” на бездомни животни. Той упоява животни и изпълнява кастрации, а няма право да върши тези дейности, защото не е ветеринарен лекар и има голяма вероятност да влоши здравето на животните, вместо да им помогне.За каквито и да било интервенции е необходимо да има лекар – това е основно изискване за приютите.
Добре е да се уточни, че Георги Ценев е завършил ветеринарно-медицински техникум, но няма висше образование и легитимна диплома за ветеринарен доктор. Дипломата му от техникума позволява да поставя ваксини, да подава инструменти при операции, но не и да работи с упойки и да кастрира.
Единственият дипломиран ветеринарен лекар в общинското предприятие е Пламен Василев. Той практикува частно в Дупница и е част от екипа на приюта само формално по документи. Въпреки че има договор, той не идва в приюта, нито някой от предприятието води животните в Дупница за интервенции.
Какво се случва на практика, не по документи?
Общината отпуска пари към общинското предприятие за всяка кастрация и ако тя се осъществява, е извършена от неоторизирано лице. Освен всичко това, ръководената от Илко Стоянов община е поискала 2.5 млн. лева от държавата за построяването на още един приют за кучета, въпреки че сегашният винаги е работил в разрез със закона, непрозрачно и при липса на всякаква публична отчетност за дейността си. Цялата дейност на предприятието се държи в тайна от гражданите на Благоевград.
Според Наредбата на общината за общинските дружества и предприятия, финансовите отчети, както и отчетите за дейността им, трябва да се публикуват на сайта на всяко предприятие. В случаите, в които предприятията нямат сайт, тази информация трябва да бъде публикувана на сайта на общината. Приютът на Стоянов няма сайт, а в уеб сайта на община Благоевград няма публикуван нито един отчет.
Не е ли редно гражданите да знаят колко средства от общинския бюджет са били насочени към приюта, колко кучета са били кастрирани и колко са животните, които са държани там? Всичко това е абсолютна мистерия.
През 2022 г. жители на Благоевград започват да откриват десетки трупове на кучета, котки и други животни из града, понякога до 20 броя за денонощие. Появяват се сериозни съмнения, че животните са отровени нарочно, за да се реши проблемът генерално. Няма публична информация за полицейско разследване по случаите, нито за отправено от общината искане за това. Случаите продължават почти цяла година до юни 2023 г., когато по време на полицейска акция са арестувани общински служители, докато пренасят две упоени кучета извън града. Те са отведени за разпит, а впоследствие освободени. Обяснението, което Илко Стоянов дава е, че кучетата са били превозвани към ветеринарната клиника в Дупница на Пламен Василев, с който общината има договор.
Междувременно Георги Ценев, продължава да се преструва на ветеринар, да поставя ваксини и да управлява приюта. Използва и автомобил, собственост на общинското предприятие, като личен и обикаля селата, за да поставя ваксини на различни животни.
Според правилника на общинското предприятие, всяко движение на автомобила трябва да се описва в пътен лист, подписан от управителя на приюта, който пък да го изпраща в отчет към кмета на общината. В случая шофьор е Георги Ценев, управител е жената, с която живее, а кмет е Илко Стоянов.
В заключение…
Редно ли е да се дадат 2.5 млн. лева за създаването на втори приют за животни, чиято съдба е неясна? Колко още ще търпим създаването на организации и приюти, които уж помагат, а само точат пари? Има толкова много бедстващи безстопанствени животни, които имат нужда от помощ, но парите се дават на хора, които всъщност ползват бедните същества, за да трупат средства на техен гръб. Как да сме сигурни, когато даряваме пари? Дали парите ще идат в нечий алчен джоб или за животинчето? Отговорите на въпросите са ясни, нали всеки ден виждаме по улиците милите очи по пътя, които нямат глас, за да изкажат на какви зверства или безразличие са изложени всеки един ден от мизерния си живот, докато други уреждат живота на наследниците си с измами./Blagoevgradchani